Winamp или
iTunes
Windows Media Player« сравняване на петте гледни точки, които християните имат спрямо психологията | Main | Християнството и психологията в контекста на постмодерното общество »
Какво ни доближава до Бога-Есе
By Ивайло Петров | март 18, 2009
Есе
Ася Станчева Атанасова Студентка 1 курс. Теология; Теологичен Колеж “Ст. Константинов”
Божията благодат е подарък, дар от Бога за нас, който дар е непроменим. С нищо не може да се заслужи или спечели и с нищо неможе да ни се отнеме от някой друг. Както когато някой ни подари нещо, то не е заслужено и не се купува с пари, то се приема от този, който ни го подарява. Божията благодат се приема с вяра. Тя е незаслужена милост към грешните хора. Благодатта не може да се заслужи, спечели или купи- нито изцяло, нито частично. Тя е безгранична и безусловна, и не се заработва. Бог е непроменим, затова благодатта Му към нас е непроменима.
Божията благодат се е родила още преди да бъде сътворен светът. Бог е предузнал какво ще се случи, като е създал свободно мислещи същества. Така Божия Агнец е бил предвиден още преди Сътворението. Той е бил богат, но е избрал да стане беден заради нас, като е станал човек. Скитал се е бездомен и е помагал на хората, но въпреки това те го разпъват. Така Той умря за нашата свобода, умря за всички наши грехове- да ни освободи от тях. За всички минали, сегашни и бъдещи, и за всички грехове на абсолютно всички хора: тези, които са живяли; тези, които сега живеят и тези, които ще бъдат родени. Ние го разпъваме всеки ден. Но каква неизмерима благодат е Неговата!
В Ефесяни 2:8,9 се казва: ”Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“
Възможно ли е човек да знае дали ще бъде спасен?
Бог ни спасява по благодат чрез вяра. Благодатта се приема чрез вярата. Това означава, че спасението зависи изцяло от Бог, а не от човек. Бог ни е спасил веднъж завинаги, затова ако извършим грях не е нужно отново да ни спасява. Например когато някое дете направи нещо лошо, то пак си остава дете на своя родител.
Греха прекъсва общението ни с Бога, но не и връзката- ние си оставаме негови деца. Затова и нищо не може да ни раздели или отдели от нашия Небесен баща.
Много е важно да знаем кои сме в Христос, и че всички сме равни пред Него. За Бог да бъдеш някой не означава да имаш изрядна външност, скъпа кола, голяма къща, добре платена работа или да си на важен пост сред обществото. За Бог е важно да сме в пълнота с Него.
Това, което правиш, твойте дела не определя кой си, а твоята самоличност в Христос. Затова и е много важно как гледаш на себе си. Основата на нашата самоличност е единството ни с Бога. Сатана се опитва да ни излъже, че има власт над нас. Но поради моето положение в Христос, аз имам власт над него. Това е част от моята самоличност. Бог определя кой си. Верния образ за самия себе си, е да се виждаш такъв, какъвто те вижда Бог. Ние трябва да имаме реален образ за самите себе си, без да изпадаме в гордост и много висока самооценка; или в малоценност. Не трябва да се хвалим с нашите дарби, а чрез тях да помагаме и служим на другите.
В зависимост какъв образ сме изградили за самите себе си, така виждаме света около нас. Образът за самия себе си оказва влияние и върху семейството. Ако имаш верен образ за самия себе си ще бъдеш щастлив, ще можеш да обичаш и да служиш на Бог и на другите.
Трябва да гледаме пред себе си, какви трябва да станем (подобни на Христос) и да не забравяме да поглеждаме назад, какви сме били; за да сме благодарни и изпълнени с надежда.
Най-голямата истина за нас е това, което казва Библията и затова можем да бъдем сигурни, че сме Божий деца.
Ние сме много важни за Христос. Само Този, Който ни е изкупил знае нашата истинска стойност и цена. И така поради голямата си любов към нас Исус умря на кръста. Там нашето старо естество умря заедно с Него, но греха все още съществува. Затова трябва постоянно да го разпъваме.
За нас и за нашия ум се води постоянна битка. Затова трябва да обновяваме ума си, и да разпъваме всички грешни мисли, които понякога Сатана ни втълпява като наши.
Човек е покварен от греха, той се отрича от своя Бог. Грехът го е отделил , като е засегнал цялото човечество и всяка част на човешкото сърце и разум. Човек не приема своя благ Бог, Който е дълготърпелив и милостив, Който е благ и верен.
Най-добрия начин да опознаеш себе си, е като се молиш Бог да ти покаже лошите страни и да ги промени.
Трябва да израстваме духовно всеки ден и да учим и другите, като създаваме ученици. Нашите взаимоотношения с другите също са много важни за нас. Трябва да се научим да си прощаваме и да се насърчаваме, защото така израстваме в Христос. Светът ще ни познае, че сме християни по любовта която имаме един към друг.
Има три стълба на нашия образ за себе си. Ако те са по-здрави, толкова повече трудности ще могат да издържат в бъдеще.
Първия стълб е нашето чувство за принадлежност и сигурност; чувството, че си одобрен и обичан. Втория стълб е чувството за собствена стойност, да можеш да приемаш себе си, така както Бог те приема. Доколкото това чувство е изкривено или непълно, дотолкова нашия образ за самите себе си ще бъде нестабилен и ще чувстваме малоценност. Третия стълб е чувството за собствените ни възможности, което чувство ни прави оптимисти, смели, изпълнени с надежда, радостни, ентусиезирани поради нашите възможности, които се откриват пред нас.
Когато приемем Христос, Святия дух ни кръщава и така се отъждествяваме с Христос. И понеже Бог ни е кръстил с един и същи дух, ние ставаме едно тяло. По този начин получаваме напълно нова самоличност. Така ставаме част от Христос и Христос в нас. Вече не сме сами, но сме части от Христовото тяло. И така от слаби ставаме силни в Христос. От малоценни и отхвърляни, ние сме приети. От самотни ставаме част от едно цяло. От разбит живот, имаме вече бъдеще и надежда. И вече сме полезни, обичани, приемани и можем да се грижим за хората с любов.
Този, който те познава най-добре, най-много те обича! Дори неможем да си представим Господ колко много ни обича! Той ни приема безусловно! И така човек не може да познае себе си, докато не се познае в Христос! Докато не познае цената на своето изкупление: “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот..” (Йоан3:16).
“Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов; Затова продължих да ти показвам милост” (Ерем. 31:3).
И така всеки сам трябва да избере дали да следва Този, Който го е възлюбил най-много от всички , или ще следва свой собствен път като се заблуждава, че знае кой е.
Topics: Uncategorized |