Winamp или
iTunes
Windows Media Player« Какво ни доближава до Бога-Есе | Main
Християнството и психологията в контекста на постмодерното общество
By Ивайло Петров | март 25, 2009
Свилен Петков студент Теология 1 курс. Теологичен колеж ”СТ. Константинов”
Съдържание :
1.Посмодернизма в психологията……………………………………стр. 2
2.Постмодернизма в християнството………………………………..стр. 8
3.Заключение……….…………………………………………………стр. 12
От древни времена до наши дни всеки един аспект от природата и цивилизацията са се трансформирали , като са носили със себе си своите следи и белези , придавайки една по-богата колоритност . Незнайните неща са будили възхищение и удивление пред човешкия ум , предизвиквайки го да се докосне по всевъзможен начин до тези тайни . Връщайки се назад във времето към периода на Средновековието , можем да се радваме на откритията на чожешкият гений и желанието му за достигане на по-големи висоти в откритията на цивилизацията . В този период блестят имената на Христофор Колумб , Леонардо Бруни , Леонардо да Винчи , Микенанджело Буанароти и много други , които определили границите на една епоха в историята с наименованието Ренесанс . Разбира се човешкия дух никога не бил сломен пред „незнанието”. Той продължил да търси и да създава , докато се стигне до днешната историко-културна епоха носеща името „постмодернизъм”. Разбира се нашата задача е да определим доколкото е възможно нейния старт във времето , с какво се характеризира и до какви промени довежда тя в обществения и културен живот на хората.
Ако направим една хирургическа операция на думата постмодернизъм , ще открием една доста интересна болест , наречена парадокс . Идването след тъкмо сега (”пост” - след ; modo - тъкмо сега) е един интересен абсурд , който ни подсказва основния принцип на постмодернистичната теория , белязала най-противоречивия период от съвременната история на изкуството . Един естествен рефлекс на всяко ново поколение е отхвърлянето и отричането на старото такова. Ето защо периодите в изкуството се сменят така динамично , без особена връзка помежду си . В числовата ос на времето можем да поместим модернизма в рамките: 90-те години на 19-ти век до първото десетилетие на 20-ти. Но тълкуването мисълта на Карл Маркс : “Това, което произвеждаме , винаги изпреварва значително , което мислим .”, ни довежда до извода , че можем да определим модернизма като базови производствени отношения , а в действителност истинското идейно съзряване е периодът на постмодернизма.Това е времева рамка , в която се поместват много замисли и промени във човешките живот и дейност . Разбира се тази историческа епоха не избягва да постави своите следи в психологията и християнския живот , които са ядката на личността и обществото.Нека да вникнем в тези два аспекта на религията и науката…
1.Постмодернизма в психологията
За да се обособи като отделна епоха в числовата ос на времето голяма роля изиграват видни съвременни личности в сферата на изкуството . Недопустимо е да не отбележим имена като Жил Дельоз , Жак Дерида , Мишел Фуко , Жан Франсоа Лиотар , Жак Бодрияр и др .,чиято философия е просмукала днешната култура . Самата мисъл на този феномен – Постмодернизъм можем да разгледаме в няколко категории и да видим неговите отделни характеристики , които го определят като такъв…
-Истината не съответства на действителността-
За постмодернистите понятие като ”истина” не би трябвало да бъде формулирано като някаква закономерност , живееща във времето , защото тя просто е плод на даденото време . До това заключение не се стига така лесно . За да се положат основите на тези нови възгледи трябва да се премахнат устоите на старите такива . Като направим един преглед на модернистичната епоха можем да се запознаем със нейния възглед: ”Истината може да бъде открита с помощта на разума и логическите доводи , в която индивидът живее” . Преминавайки на срещуположната страна се срещаме с контратезата на постмодернистите : ”Обективна истина не съществува ; истината е плод на културата”. Разбира се това становище си има своите пропуски като например това , че ако търсим дадени истини в дадено време къде се крият тогава основите на човешката култура и цивилизация ? И ако ние говорим за наличието на деконструктивизъм , тогава какво е конструктивизма и на какво се базира той ? Може ли несъществуването на „истината” да е най-голямата истина ? Ако е така , то тогава можем да отчетем , че Постмодернизма е алогичен и говори по начин , който просто да запълни празнините на човешката глупост . И така от гледната точка на п(р)остмодернистите можем да кажем , че истината не съществува , тя се създава . Ето в подкрепа на това какво казва Гренц:
„Мислителите , привърженици на постмодернизма , вече не смятат за състоятелен великия идеал на реализма(че в крайна сметка истината съответства на действителността) . Те отхвърлят основополагащото схващане, върху което той се гради , че живеем в свят , състоящ се от физически предмети , които са лесно разпознаваеми по същите им свойства . Според тях ние не само се натъкваме на свят , който е „някъде там извън нас”, а по-скоро създаваме свят , използвайки представите си , които внасяме в него.”
Самия свят на постмодернизма се отличава с постоянната смяна на гледните точки , което само по себе си крие много различни хоризонти , а и такива непознаваеми , които ще се появят впоследствие , въз основа на човешката същност да търси и да се стреми да намира . В тази културно-историческа обстановка човека преоткрива себе си по два начина – единия е когато се примири с времето и обстановката , в която се намира и живее , а другия начин е да постигне положителна самооценка въз основа на религията. Разбира се много по-големи шансове за положителен баланс е вярата в Бога . В тези лесно поклащащи се устои на общественото мнение единствено религията дава една сигурна основа , неподлежаща на промените на времето .
Но и тук постмодернистите поставят своята преграда , защото не може да съществува някаква истина , която да бъде приета като такава , защото тя просто се създава от култура и време . За да могат да избегнат основополагащите принципи на живота се създава една контраатака срещу истината . Как ? Чрез сформирания метод на тълкуването . И така вместо да се приема каквато и да е позиция или гледище като основа , всеки сам може да си я изгради в зависимост от това кой как гледа на нещата . Тук се крие една много опасна измама . Така вместо да има подчинени на дадени истини хората сами стават господари на своите си съждения . Човекът започва да няма нужда от нищо . Той е успял да постигне всичко в тази сфера на развити информационни технологии и успехи от различно естество . Човекът успя да кацне на луната , той успя да погледне отвъд галактиката „Млечен път”, успя да се пребори с различните видове болести…но не с всички . Това на свое лице показва неговата безпомощност въпреки привидните успехи . Методът на тълкуване е също и начин да може човека да се прикрие от това което не може и не е постигнал . Така той успява да създаде в представите си един илюзорен свят , в който той е господар . Начинът на мислене малко съвпада и с времето на Просвещението , когато бяха направени едни от най-големите постижения в развитието на човечеството.Тогава видният философ Имануел Кант възкликна : „Осмели се да познаеш”. Това мото говори много красноречиво , че не трябва да се вярва в една свръхестествена сила , за да разбереш и приемеш с вяра дадено откритие , а да го анализираш въз основа на разума и така да го приемеш като нещо добро . Една важна стъпка се предприема в психологията,въз основа на мисленето на постмодернистите за „обективна” истина . Това становище е свързано с терапията и гласи следното: „Докато ролята на терапевта от времето на модернизма е била да помогне на пациента да си изясни нещата , да се гмурне под повърхността и да разбере по-добре действителността , терапевтът от времето на постмодернизма няма такова намерение . Не съществува истинска действителност,която да бъде открита”.
-истината зависи от гледната точка-
Ето че достигаме до момента , в който все пак трябва да се направят опити да се открие така търсената истина . От сферата и културата , в която живеем се насочваме към отделната личност . За постмодернистите е важно да се отбележи схващането им , че истината може да се открие в човека , но тук се включва неговата гледна точка , което ще рече , че това , което за мен е истина за теб може и да не е и обратното . Ето какво казва Стенлей Гренц : „В своя светоглед постмодернистите боравят със схващане за истината , което се основава на общността . Според него зависи от общността , към която сме съпричастни , какво ще приемаме за истина и дори как ще възприемаме истината . Освен това постмодернистите стигат дори до там да твърдят , че тази относителност се простира отвъд възприятията ни за истината и обхваща и самата и същност : абсолютна истина няма , истината е относителна и зависи от общността , към която сме съпричастни ”. Тези твърдения ни отвеждат до схващането че могат да съществуват две основополагащи гледища , които да ни помагат в търсенето на така бленуваната истина .
1-во гледище : Културният релативизъм – благодарение на различните схващания на отделни групи от хора , живеещи в различните векове на човешката история ние можем да се натъкнем на общоприети правила , които са били валидни за отделните индивиди . Тези норми са били невидимата нишка свързваща отделните личности в една сфера на съвместно живеене . Точно тези установени правила са им помагали да живеят в мир и разбирателство като една клетка , живееща под строго определена истина .
2-ро гледище : „Всичко отминава” – точно до този извод стига Паул Фойерабендс : „Който погледне богатия материал , предоставен от историята, и няма намерение да го изкарва по-беден , отколкото е , само и само за да задоволи низшите си нагони , жаждата си за интелектуална сигурност във вид на яснота , точност , обективност , истина , ще разбере ,че има само един закон , който може да бъде защитаван при всички обстоятелства и на всички етапи от човешкото развитие . Това е законът : всичко отминава .
Всички тези твърдения говорят красноречиво за това , че истината е индивидуална и зависи от метода на тълкуване . Начина , че човек може да стигне до познание на истината като погледне към „себе си” се отхвърля от психолога Баръс Фредерик Скинър ,който работи в сферата на бихейвиористичната психология . В теорията на този човек за човешкото поведение се срещат няколко постановки :
(- Скинър отрича схващането за вътрешна човешка свобода – т.е. притежаване на духовни състояния на познание , воля и съдба .Човешките същества според него не са свободни или независими .
- Скинър смята ,че хората са изцяло зависими от средата – според него ние не сме резултат от религиозните си убеждения , нито сме свободни да управляваме съдбата си . Скинър смята , че ние хората сме изцяло зависими от средата .)
Всички тези схващания от гледището на Скинър са в противовес с духа на постмодерното общество , което базирайки се на факта че ако се вгледа човек в себе си той неминуемо ще открие това , което търси наричайки го истина . Като един кратък преглед от гледна точка на психология , философия и общество трябва да се замислим за положителните страни на духа на това общество , в което живеем и дали въобще може да се говори за такива…
2.Постмодернизма в християнството
Постмодернизма е време на една борба между обществото вън от себе си и вътре в себе си . Какво значи това ? Духовния заряд положен вътре в самото общество е този , който дава насоката и смисъла на съществуването му .
Основополагащите фактори за крепежа на дадена маса са – морал , етика , нравственост , свобода …Това са елементите да съществува по здравословен начин то . С твърденията , на които се базира постмодернизма той просто отхвърля това . Всичко , което е било и което е, не може да е истина , защото тя просто е част от отделен период от време . Въпреки всичко обаче една истина не може да бъде поклатена от промените на времето и религията съумява да се пребори с това „ враждувайки ”срещу следните фактори :
- субективната истина - това може да се нарече вражда между вътрешното и външното състояние на дадено общество , както и до определена маса от поклонници , засягайки и християнството тук . Ако оприличим света на човек , то това със сигурност е едно непокорно дете , без никакви задръжки , желаещо да се отдаде на своите безсмислени интереси и на инат да каже на всички , че най – голямата истина е , че просто няма истина , а ако съществува такава то тя е тази , което на мене ми се хареса .За самата истина и за други показатели със различни мнения през различни сфери и периоди можем да погледнем следната таблица :
Ето по какъв начин самата истина се измества по хоризонтала . Тя просто преминава от духа , после преминава в рамките на разума , докато най – накрая излезе въобще от човека и стане плод на културата , от която самите ние сме част . Разбира се и самото християнство е повлияно от тази самоцелна интерпретация на отделната личност . Много погрешно е в нашето общество да се рушат вече утвърдените истини , благодарение на които човечеството се е запазило до ден днешен . Не трябва да се отхвърлят понятия като морал ,етика , нравственост , достойнство .Това са най-големите истини и благодарение на тях можем да говорим и за най-великото – ЛЮБОВТА . Ако тези по-напред изброени истини не се приемат как тогава ще разберем предназначението и начина , по който да даряваме и опазваме любовта ?
Самата подмяна на истинската истина с фалшива истина прави големи пробойни в нашето съвремие . Можем само да споменем разбитите семейства, абортите , домашното насилие , убийствата от малолетни и какво ли още не – новини , които запълват страниците на световните ежедневници . Време е да спра дотук и да попитам : „Къде е християнството в цялата тази картина” ?
„Как съвременното постмодернистично общество оставя своите белези в религията” ? Разбира се отговора е много лесен – чрез същата тази погрешна интерпретация . За да извиним себе си и болната ни съвест правим какви ли не тълкувания на обективната действителност . Просто казваме на бялото – черно и обратното . За да говорим за морален закон и морален човек то един такъв поклонник трябва ясно и недвусмислено да приеме и живее като такъв.
Но някои съвременни пострелигиозни хора са на мнение , че Христос спасява дадената личност веднъж завинаги , просто защото е казал „ДА” на Исус . Няма защо да се учудваме , защото в постмодерното общество понятие като обективна истина не съществува . Няма котва която да държи здраво кораба на съвремието и то е люшкано от всяка вълна на човешката глупост . Понятието „веднъж спасен – завинаги спасен” се проповядва като една голяма истина . Няма значение какъв си вече като човек , защото ти си приет от Бога независимо от всичко . По този начин се отхвърля и християнското учение за покаяние . То може да бъде разгледано като самоцел на отделния поклонник , който може да го постигне само ако промени начина си на живот. Това е и пострелигиозното тълкуване на това учение за променения живот .
Жалко е , че много страни , които се пишат християнски са само такива на думи . В този свят , в който има и всичко и нищо човешката личност е хванала напълно юздите на своя живот , а религията просто като един пътепоказател и то не напълно . В някои страни хора , които отиват да учат в богословски училища излизат след това със силно разклатена вяра , поради факта , че религията се смята само за един нравствен учител . Това което е важно,е да можеш да си добър човек в обществения строй . За сметка на това се отхвърля всичко останало , защото то просто не е необходимо . Не случайно в един град бил разпънат плакат , на който пишело : „ДА – на Христос, НЕ – на християнството . Тази тъжна констатация се заражда поради това , че всеки е християнин , просто поради факта , че официалната религия на дадената държава е такава . Молитвените храмове се пълнят с окаяни , а не с покаяни хора , и те смятат своето поклонение за истинско , защото те самите считат себе си за мерило на истината . Това е много деликатен момент , защото истината е равна на константа .Човек в това съвремие не обича да има такива в неговия живот , защото той е държан с такива вериги . По – добре е да не си обвързан с каквото и да било , защото това ти дава свобода , това в което дори самия Бог не се намесва . Това дава право на много неща , но и нанася несъизмерими последици на отделната личност или най – пряко свързаната с нея такава . Това е да си християнин , който чува думите на Бога и построява къщата си на пясък , и когато идват изпитанията на живота тя рухва и пада по неописуем начин . Обаче на другия полюс е християнството с установените от незнайни времена истини . Бихме могли да кажем класическо християнство . Това е формата на религия , която променя не само живота , но и съществото на личността . Вярата в Христос с установените библейски истини . Поклонението , което издържа изпитите на живота и е като къщата , която е построена на канара , за която говори самия Исус , описан в евангелието .
Заключение :
Накрая няколко заключителни думи…
Постмодерната епоха обхващаща всички културни сфери има повече недостатъци отколкото положителни черти . Ако нещо е било привилегия да се търси вътре в човека , то сега то може да бъде открито вън от него . Хората вече са подвластни не на самите себе си , а на заобикалящата ги среда . Истината е изпепелена като форма и е заместена от разни утопии родени от човешката глупост .За съжаление това не отминава и християнската религия .
Тя също поема удар под кръста , благодарение на свободните интерпретации на дузина поклонници , желаещи да бъдат с единия крак вътре в църквата , а с другия вън от нея . 50 – 50% докато накрая разберат , че са нито вярващи, нито „светски” . Тъжна констатация , но факт . И накрая като един добър апел за всички нас като християни би било изявлението на пророк Илия :
„ Докога ще се колебаете между две мнения ? Ако Господ е Бог , следвайте Го; но ако е Ваал (идол , измама) , следвайте него .”
Използвана литература :
1. Доказателства , които изискват присъда – Макдауъл, Дж. изд. ”Нов човек”, София , 2004
2. Начален курс по философия – Смит , Л . и Риипър , У.
изд. ЕТ ”Госпъл”, I изд. , 1996г.
Topics: Uncategorized |