Recent Posts

Archives

Topics


« Психологията и църквата (Част 1) | Main | Психологията и църквата (Част 3) »

Психологията и църквата (Част 2)

By Ивайло Петров | декември 15, 2008

logo_college9

ПСИХОЛОГИЯТА  И  ЦЪРКВАТА (  втора част)

Алтернативата на “Библейското съветване”

Автор: Боб и Гретхен Пасантино

Резюме: Тази втора от общо четири статии на тема “Психологията и църквата” насочва вниманието ни върху така нареченото ” Движение за библейско съветване” (ДБС). Това е популярен евангелски подход към  съветването, който не само подпомага и популяризира  собствената си програма за решаване на  проблемите на отделната личност върху строго определена, изградена върху библията , основа, но също така твърди, че “психологията” или по-конкретно ” психотерапията” е напълно несъвместима с  този неин подход. Настоящата статия дефинира ДБС, прави преглед на неговата обща преценка на  психологията, обобщава нейните основи, посочва  многобройните й положителни  приноси и отбелязва някои от недостатъците .

Библейското учение за Божията безгранична  любов към Неговите  чеда дава увереност на християнина, че не съществува толкова труден проблем, че няма толкова безнадеждна ситуация и толкова отчайващо положение, при които Бог и Неговото слово да не могат да дадат утеха ,кураж и сила за преодоляване на   бедите и греха. Исус е обещал:” Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и научете се от Мене , защото съм кротък и смирен на сърце и ще намерите покй за душите си. Защото  Моето бреме е леко и моето иго е благо.”( Мат 11:28-30)

ДВИЖЕНИЕТО ЗА БИБЛЕЙСКО СЪВЕТВАНЕ( ДБС)

Тези и други библейски обещания формират основата на аргумента, който мнозина християни използват, за да отхвърлят  психотерапията в частност и  психологията по принцип, като “религиозен вълк  облечен в псевдонаучни одежди”. Това отхвърляне на психологията има  много последователи сред консервативните евангелски християни. Нерядко за този подход се говори като за “библейско съветване” за разлика от “психологическото съветване”. Въпреки че много християнски терапевти считат  дейността си  за  библейска в своя подход, привържениците на ДБС отхвърлят всеки опит да се  съвместят в едно цяло психологията и библейския подход. За тях истинската духовност няма нищо общо с психологията( 1Кор. 2:11), която е една псевдо наука, изградена  предимно върху човешките самозаблуди.

Психолгията е сурово критикувана не само от  защитниците на ДБС, но също и от някои психолози и психиатри като например Терънс Гласър, Хобарт Маурер, Томаш Шаш, Уилиям Килпатрик, Терънс Кембъл, Робин Доус и Пол Витс

КРИТИКА НА ПСИХОЛОГИЯТА ОТ СТРАНА НА   ДБС

Подръжниците на Движението за библейско съветване много силно отхвърлят и отричат психологията (особено , но не единствено, психитерапията), както и  онези християни, които ценят психологическите принципи, открития и приложения. Гари и Керъл Алми – лекари християни заявяват:”Психологията е лъже евангелие и нейните застъпници не са нищо друго освен лъжепророци.Те дават на хората лъжливи надежди и им обещават фалшив мир.” На друго място Мартин и Дейдре Бобгън стигат дори още по-далеч в своето осъждане на психологията като антихристиянска като казват: “Поради това , че психологията, от която е възникнала психотерапията, не представлява някаква наука и не се е доказала нито в научно-изследователската област, нито в реалния жовот и поради това, че тя е заместила религиозно-духовните лекове, без това да е необходимо, съвсем уместно е тя да се нарече “психиквакерство” и на нея да се гледа като на психо ерес. Психоквакерството се превръща в психоерес, когато бъде комбинирано  с християнска словесност. Психотерапията и нейните философко-практически изводи и влияние без съмнение могат да са напълно присъщи на голямото сатанинско прелъстяване, предшестващо идването на Антихриста.”

Не само отделената от библейските принципи психология  е обект на  отхвърляне от страна на подръжниците на Движението за Християнско Съветване.Те са също толкова непреклонни и в осъждането на “християнската психология” .За пример  ще посочим следното изказване на популярния автор Дейв Хънт:” Християнската психология представлява наи-опасната и в същотот време наи-привлекателната и популярна форма на модернизъм, с които се е сблъсквала църквата… Всъщност какво се има предвид  с това наименование? Какво предствлява така наречената християнска психология? Това е просто една или друга форма на светската психология, разработена от безбожни хуманисти ,враждебна на библията и облечена  в християнси език… Психотерапията е всъщност съперничаща религия, която е несъвместима с християнството. Без да може да предложи каквато и да било ценност на човека, още по-малко на християнина, тя е както измамна така и гибелна.”

Въпреки че мнозинството от застъпниците на ДБС не приемат психотерапията както и голяма част от  психологията, немалка част от тях приемат за възможни определени интервенционни действия, които могат да коригират проблем на физическа  основа, проявяващ се също така и в проблеми на цялата личност. Например проблемът с депресията, който се дължи на духовни причини, може да бъде съпътстван от  проблеми на обмяната на веществата, с което още повече да усили депресията.Гери и Керъл Алми отбелязват :”Несъмнено главен приоритет на психотерапевта е да се изправи пред проблема – да изведе пациента си от  опасната за него/ нея,  застрашаваща жовота ситуация. Както казва Джей Адъмс: “Ако видитв гол човек да тича по улицата с нож за обезкостяване в ръка, не викайте  пастора си. Има моменти , когато трябва да се намесят полицията или лекарите.Една категория пациенти се нуждаят от хоспитализиране поради очевидни симптоми на умствена ненормалност. Например склонните към самоубийство със сигурност трябва да бъдат възпрепятствани от полицията.”

Движението за библейско съветване е очертало периметъра. Всеки личен проблем, кой не е от физиологично естество е духовен и трябва да се разрешава по библейски начин.

ОСНОВИТЕ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА БИБЛЕЙСКО СЪВЕТВАНЕ

Радетелите и защитниците на  ДБС не се ограничават само с критика  на  общата и християнската психология, но също така предлагат алтернативен начин за помагане на  страдащите, който  се нарича ‘библейско съветване” за да се отличава от психологията.Съществуват  още някои  наименования на този метод , като например “умствено съветване” на Джей Адъмс  или “духовно съветване ” на  Бобган. Според ДБС, библейското съветване е единственият библейски приемлив начин за помагане на хората в решаването на личните им проблеми. Движението за библейско съветване включва четири основни предпоставки. Първата твърди , че всички принципи за личностна реализация се съдържат в библията.Когато застъпниците на ДБС заявяват, че библията е източникът на психотерапевтичните принципи, те го казват с  убеждението , че това е единствената, абсолютната и цялостна възможност. Авторите Бобган са пределно ясни в изявлението си , че “Библията  дава единственото  точно разбиране за причините довели човека до дадено състояние както и за  начина , по който той трябва да се промени.” както и ,че: “всяко съветване(психотерапия), които  използват философия или методи извън библейските, не могат да  поддържат и изграждат връзката на вярващия с Бога.” От своя страна Грег и Керъл Алми съветват своите читатели да питат евентуалния си психотерапевт ” дали счита Библията за достатъчна за решаването на всеки проблем.” Джей Адъмс, считан от мнозина за ‘баща” на ДБС, поставя изключително ударение върху един по-широк контекст на  службата на Св.Дух като казва:” тъй като  Святият Дух си служи с Божието слово като основно средство за напредъка на християните в тяхното освещение, съветването не може да бъде резултатно( във всеки библейски смисъл на този термин) без използването на  Писанието.”

Второ, Движението за библейско съветване приема , че всички проблеми на личността( ако не са органични, биологични и/или физически по естество) са от духовен характер. Въпреки че застъпниците на ДБС правят понякога разлика между емоционални,душевни и духовни проблеми, повечето от тях приемат ,че всичко , което няма физическа  основа, трябва да е духовно по същество.С други думи, душата и всичко свързано с нея са духовни проблеми.

Проблемите на живота са духовни проблеми, които изискват духовни решения.

Мнозинството от застъпниците на ДБС са убедени , че:” повечето психотерапевтични системи или отхвърлят или пренебрегват духовната връзка между човека и неговия Творец.” По-нататък те твърдят, че библейското съветване е единственият подход към проблемите на човека, който се основава на фундаменталната  идея, че причините за личните проблеми( душевни и емоционални) се коренят в духовни проблеми: ”   Духовните решения  действат  не само върху духа на човека, защото Божието Слово е приложимо във всеки аспект на  ежедневния живот, включително душевните нагласи и междуличностните отношения.”

Трето, ДБС често пъти уеднаквява решаването на  личните проблеми с опитността на спасението и идващото от него освещение. На евентуалния пациент , който иска да се освободи от страха си от тъмното, библейският съветник проповядва, че ИСУС е светлината (Йоан1:4-9), и че идването при Него с покаяние за спасение ще отвори вратата към освобождението от страха от тъмното. Този елемент от ДБС е тясно свързан с втория, а именно, че проблемите на личността са духовни проблеми. Изследователите Бобган обобщават нещата така:” Истинският психотерапевт(съветник) не се доверява на хилядите съществуващи психотерапевтични техники, нито на идеологията на детерминисма и хуманисзма, скрита зад теориите за личността.Неговото упование е в истината, разкрита в Библията, в пътя на  спасението и освещението, което включва прощение, нов живот, ходене в пътя на Духа, събличането на стария  човек и обличането с новия…според Божията премъдрост, разум, познание,състрадание,прощение, истина,подкрепа,ръководство,утеха,сила и самото Му присъствие.

Четвъртият фундаментален принцип на Движението за библейско съветване е ,че целта на съветването е една спасена личност, която живее в послушание спрямо Божието Слово. Преките цели не са  съзнателната работа,подходящото и правилно родителско възпитаване, хармоничните бракове,освободените от стрес навици или личната радост. По-скоро последователните цели са  първо ,спасение и второ, послушание спрямо Божието слово. В резултат на това, спасението и освещението ще дадат добри работници,родители,съпрузи и отделни личности. Джей Адъмс твърди с увереност:”Бог иска от нас да се разтворим в света като се предадем изцяло на служенето и любовта на Исус и Неговото царство.”  Според Адамс личната удовлетвореност е плод на послушанието :”Удовлетвореността, подобно на  мира и радостта, идва не когато човек я преследва, но неочаквано и винаги като резултат от един верен и плодоносен християнски живот.” Друг автор, Т. Макмеън, твурди недвусмислено:”За отделния християнин истинската духовност е плод единствено на  нашето покорство и послушание в Христовата благодат,на Неговото слово.”

ПОЛОЖИТЕЛНИ АСПЕКТИ НА ДБС

Първо,  Движението за библейско съветване признава , че е невъзможно съществуването на терапевтично съветване ,което е лишено от  ценности или съдържа неутрални такива.Мног светски терапевти , дори и някои християнски, твърдят , че  е неправилно да се налагат или приемат някакви ценности по отношение  действиата или нагласите на клиента. Например  даден терапевт вместо да казва на пациента си” Прелюбодеянието е грях” може да го попита:”Струва ли си удоволствието, което изпитвате от вашето прелюбодейство (възбуда,положителни елоции,сексуална задоволеност и надежда за бъдещо благополучие) риска от неговите отрицателни последици( опасност от венерически болести, гневът на съпруга(та),борбата на противоположните емоции и т.н)?” Подобни подходи не са изобщо лишени от ценности. Те приемат, че всички ценности са еднакво ценни. Това , разбира се, е напълно в разрез с библейския принцип от Пр.14:2 ” Има път , който се вижда прав на човека, но краят му води към смъртта”

Второ, ДБС признава двусмислието на твърдението , че психологията е наука. Ако все пак някои аспекти на психологията се занимават с емпиричните( това , което може да се  изпита чрез сетивата ни) данни и  оценката им ,и като такива може да паснат на една емпирична теория на науката, то от друга страна голяма част от психологията( и най-вече психотерапията)се занимава с  философии,ценности,емоцоо и други невеществени реалности, които не се управляват емпирически. ДБС също така признава, че “психологията като наука”  се е превърнала в удобен етикет , който може произволно да се използва или изхвърля. Един психолог-емпирист може да избегне даването на коментар за Бога или евангелието с твърдението,че “религията не е емпирически доказуема”, но същият психолог може да се позове доста мъгляво на науката като “потвърждаваща” дори онези твърдения за психологията,които на емпирически недоказуеми.

Трето, ДБС акцентира важността на  личната отговорност за поведението.Въпреки че някои форми на психотерапия( като “Морален Модел” на Маурер и “Реалност Терапия” на  Гласър) също подчертават важността на  личната отговорност, ДБС прилага тази отговорност в строго библейски контекст.Изповядващият философията на ДБС би съветвал пациента си по същия начин както Исус:”Ако пребъдете в Моето учение, наисина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”(Йоан 8:31,32) Фокусът на ДБС , насочен върху личната отговорност е особено освежителен особено в съвременния  обществен климат на “търсене на жертвата”, където всеки е жертва на нещо или някой и никой не е отговорен за нещо негативно в неговия или нейния живот.

Четвърто, ДБС концентрира вниманието си върху библейските принципи за благочестив живот.Докато психотерапията често фокусира вниманието си върху субективните чувства на емоционалното благополучие или удовлетвореност, вниманието на ДБС е върху себеотрицанието,посветеността на изследването на Божието слово, почитането на Бога,молитвата,служенето на другите и развитието на това , което Павел нарича” плодът на Духа” – любов,радост ,мир,дълготърпение,благост,верност,благородство и себеобуздание(Гал5:22)

Пето, ДБС подчертава важността на целево ориентираното, краткосрочно съветване. Това дава на пациента почти моментална положителна обратна връзка, насърчение , че проблемът може да бъде разрешен бързо и осъществимо прост курс  на действие. Докато някои психотерапевти предвиждат повечето пациенти да се нуждаят от години на терапия, повечето библейски съветници считат проблема на техния пациент за разрешен, когато той е признат и възприет от библейска гледна точка,когато пациентът е изповядал и се е разкаял от греха си за конкретната  ситуация и е започнал да упражнява библейско послушание по този въпрос..

Шесто, Движението за библейско съветване е наясно ,че трябва да има помирение в отношението човек-Бог и Бог – човек, за да има гаранция за осъществяването на  солидно функциониращи взаимотношения човек-човек. ДБС приема ,че в същността си хората са склонни към грях, недобри и, че истинска и пълна човешка реализация може да се осъществи, ако личността е обновена  чрез силата на Святия  Дух, благодарение на  Христовото изкупление за нас , извършено на кръста. Междуличностното или “социалното” изкупление е изцяло възможно единствено и само между изкупени личности. ДБС съветването подчертава човешката греховност и необходимостта от изкупление като основни причини за окаяността на отделния човек. То също така  дава и един стандард за висша етика, според който  може да се преценяват всички действиа били те добри или лоши.

Седмо, Движението за библейско съветване признава човешките  нужди според както са  дефинирани или поне  принципно представени в Библията. Този обективен стандард на нуждите е далеч по-кратък от повечето субективни оценки на човешките “потребности”., които са склонни да се концентрират върху личното удоволствие вместо върху минимума от изисквания към хората да се покланят и слуйат на Бога. За типичния ДБС съветник, Бог “не дължи” нищо на хората, тъй като всички съгрешиха и заслужават  вечно наказание. Благодарение на Божията благодат, изразена в Неговата  поддържаща сила за живот за всички хора и особено изразена в спасението Му за онези , които вярват, хората се радват на Божиите благос;овения. На пациента , който се оплаква на своя ДБС съветник , че страда от ниско самочувствие, се дава отговор , който по всяка вероятност е подобен на отговора, даден от Джей Адъмс на  движението за издигане на самочувстието, базиращо се на теориите на двама  светски психолози- Адлер и Маслоу, и подчертано от християнския психолог Лари Краб :” Нама никакво библейско основание за подобно твърдение. Наистина прекалено близкото следване на линията на Адлер и Маслоу ,кара Лари Краб в случая да  противоречи на Христовите думи ” Но едно е потребно.”(Лука 10:42). Истинската потребност ,з а която Господ говори не е усещането за личната ни ценност или за приемането ни от самите себе си като завършени личности.Исус ни казва , че това , което ни е потребно е Той и Неговото слово.”

Като обобщение, DBS  дава седем положителни приноса(1) признанието,че не е възможно съветване  без ценности,(2) признание за двусмислието на психологията спрямо емпиричната наука,(3) акцент върху личната отговорност,(4) акцент върху библейските принципи за благочестив живот,(5) краткосрочно съветване, (6) акцент върху взаимоотношенията  между Бог и човешките същества и, (7) акцент върху удовлетворението в  Божията  воля. Този принос е дал възможност на много пастори и други християнски служители да работят много по-ефективно с вярващи ,които имат  тежки проблеми..

НЕДОСТАТЪЦИ НА ДБС

Колкото и да е полезно Движението за библейско съветване , колкото и стриктно да се придържа към библейската рамка, то също има своите недостатъци.Това , разбира се , не са недостатъци на Бога, нито на  Божието слово, а недостатъци на човешкия опит да разбере и приложи Божието откровение към преживяванията на човека.

Първо,ДБС обикновено не признава,че част от онова, което сами научаваме за Бога и отношението ни към Него и другите, произлиза от  естествената теология (това е разбирането за Бога и Неговата  връзка с вселената посредством рационално разсъждение) и общото откровение( това,което може да се разбере за Бога по принцип- особено  чрез сътворения свят). Бог не говори не само по специален  начин( в Библията,посредством пророците, и Неговия Син – виж Евр 1:1-2), но също така  и посредством разума, материалната вселена, социалната история и съвестта.Откровението чрез разума се  приема в няколко библейски текста подобни на този от Рим.8:18,където се казва ,че сегашните ни привременни страдания не могат да се сравнят със славата ,която ще се разкрие в нас  и пак в същия пасаж се разкрива убедеността на ап.Павел,че нищо не може да ни раздели от Божията любов.(Рим.8:38,39)

Откровението посредством сътворения свят се приема из цялото писание като например в псалом 19:1-4 “Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден  казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене без думи, без да се чуе гласът им. Тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на вселената.” Апостол Павел  повтаря тези думи в Рим 1:19-20:”Понеже това , което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно , разбираемо чрез творениата, така щото човеците остават без извинение.”

Много от библейските автори се позовават на историята на човешкото общество като доказателство за Божията воля като например текстовете,  в които авторът на послание към евреите говори за героите на вярата (Евр 11:4-40) , стиховете , в които ап.Петър говори за Божия съд по времето на Ной (1Пет 3:19-21) и тези , в които ап.Павел утвърждава  добрия пример на  вярата и увещава:”Братя бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас(Фил.3:17)

Съвестта е важен източник на общото откровение и ап.Павел заявява, че тя(съвестта) може да осигури  един морален стандарт, според който действията на даден човек могат да бъдат преценявани в съответствие с Божията истина:”понеже , когато езичниците,които нямат закон,по природа вършат това,което се изисква от закона, то и без да имат закон , те сами са закон за себе си, по това , че те показват действието на закона, написано на сърцата им, на което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си или ги оправдават.” (Рим 2:14-15)

Вярващите и невярващите  могат да съблюдават Божиите стандарти чрез общата и естествената теология. Тази практическа мъдрост е съответстваща на   широките принципи, заложени в библията, но може да се простира и отвъд конкретните библейски предписания.Джон Коу преподавател по теология и философия в евангелисткия университет Байола отбелязва следното: “Свещеното писание  признава един непредложен източник на мъдрост, който е вложен и очевиден в моделите и структурите на органичния и неорганичния свят. Сам Бог чрез пророк Еремия изразява Своята лоялност към дадения от Него завет и записаните в Тората закони, като ги сравнява с лоялността Си към Неговите закони и завет, които са очевидни в природата. Нещо повече, старозаветната мъдрост се позовава на този природен закон или космически ред като на своего рода информационна основа или източник както за  естествените така и за социалните науки, не само  по отношение на  теоретичното,практическото и техническото познание, но също и по отношение познанието на мъдростта и нравстеността.”

Второ,тъй като ДБС не признава  разновидността на  Божието общуване с  хората посредством естествената(природната) теология и общото откровение, то  , в резултат на това,  установява неверен стандарт за всеобхватната изключителност на  библията. Движението  погрешно приема , че библията е единственият източник на всички ценности и предписания, когато  в действителност Бог е  и библията е един от начините посредством ,които Бог предава ценностите и постановленията, които е установил за поведението на човека. Бог деиствително  предава волята си най-ясно и наи-подробно в Библията, но тя не е единственото Му откровение.( Тук статията поради липса на място не дискутира  един постоянен проблем на Движението за библейско съветване , а именно: откъде могат консултираните пациенти да са сигурни, яе интерпретацията и/или прилагането на  библейските съвети , които им се дават от техните ДБС съветници, са точни и верни?)

Бог си служи с други хора, личните ни наблюдения, рационалните разсъждения, опита и , както вече видяхме, с общотот  и природното откровение  както и с Библията. Този модел на  мислене се подкрепя от самата библия и особено в книгата Притчи. Божието родителско влияние се признава дори без да е нужно да  се ограничава божествения съвет до повтаряне на  думите на свещеното писание.”Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си.”(Пр.1:8) Трудолюбието може да се научи и види дори в примера на насекомите от природата:”  Иди при мравката ,о ленивецо, размиш,явай за постъпките й и стани мъдър.Която макар , че няма началник, надзирател или управител, приготвя си храната лете, събира яденето си в жетва.”(Пр.6:6-8)

В новия завет Исус многократно си служи с примери от природата като източник на практическа мъдрост. Така Той казва:”Погледнете на небесните птици…”(Мат 6:26) или когато сравнява силата на Своето слово със здравата основа на къщата.(Мат 7:24,25). Да се свежда безкрайната сила на Бога и способността Му да предава неотменимите принципи за благочестив живот единствено до  библията  означава да се пренебрегва всеобхватността на  Неговото управление и грижата Му за  света, които са отражение на  естеството Му.

Третият основен недостатък на ДБС е че то представя неправилен рестриктивно- контрастен подход спрямо науката и вярата, а от тук и на човешката природа и на параметрите на психологията и науката.Философът Джон Морленд твърди в труда си “Християнството и  естеството на науката”, че е невъзможно д отделиш нуката от други дисциплини само чрез декларативно обявяване на такова разделение.. Становището на ДБС за науката е  възприето от  нехристиянската  научна философия на Просвещението , в която погрешно се разделят материалната от нематериалната реалност и погрешно се утвърждава емпиризма( познанието придобито от потвърждението на сетивата) като го изолира от останалите инструменти на познанието.Именно светският хуманист се нуждае от  разделяне на емпирическото от неемпирическите средства на познание, между областта на материалното и нематериалното. По такъв начин той безопасно може да изключи Бог( едно нематериално същество) от света около него(който е материален) и от цялото поле на съответното познание.

Джон Коу обяснява защо християнинът трябва да отхвърли  такава философия:”До Просвещението на реалността( битието) се  гледало като на  единно цяло( материално и нематериално), подчинено на  Божия план,сътворение,животоподдържаща сила и управление. Човек е очаквал да види доказателство за съществуването на невидимия Бог и Неговата сила в материалния свят, Тъй като Бог бе Творецът на  този свят и тъй като Той  поддържа съществуванието му. Човек би могъл да използва разума и логиката си, за да разбере емпиричните си наблюдения, тъй като е предполагал , че Бог е дал на човешките същества  и разума и логиката  като средства, чрез които той може да опознае реалността. Никой не правел строго разграничение между  наука и вяра ,  ежедневен живот и духовен живот. Тази гледна точка за реалността е пряко взаимствана от библията и нейните принципи, които утвърждават, че Бог е Господар над всичко, а не само Господар на  духовното.”

Застъпниците на ДБС в ревността си да  запазят върховенството на  библията като  единствено Божие откровение, всъщност  ограничават Божието върховенство над всичко като са съгласни с хуманистите, че за човека е възможно да  опознае материалната действителност независимо от Бога. Внимателният християнин обаче признава, че е невъзможно да се  отдели Божието присъствие от никой успешен опит за търсене на истината, тъй като Бог суверенно се разпростира над цялото битие било то материално или нематериално.

От друга страна науката , когато бъде сведена от секуларистите и ДБС застъпниците до емпиричните й основи, се превръща в една безсмислена бърканица от  неразбираеми наблюдения. За да може науката наистина да бъде наука е необходимо  да се предположат истините , които са вътрешно присъщи на  Божията съзидателна и животоподдържаща сила, като например законите на логиката, замисъла и предназначението на сътворението, редът и предсказуемостта в природата; възможността за познание,способността на човешкия ум да самосъзнава,отразява и да бъде рационално критичен в своите наблюдения върху реалността, както и способността за разумен разговор.

“Науката” никога не е гарантирана ,ако е разделена от философията( а единствената истинска философия е мъдростта,идваща от Бога).

Когато ДБС  съветниците одобряват даден невярващ лекар,но отхвърлят невярващия психолог те всъщност  пропагандират същия вид  научен подход, който изключва Бог от науката. Те твърдят, че емпиричната наука  може съвсем сигурно  да прави преценки относно физическите условия, но не и за  духовните.Християнинът трябва да е наясно, че човешките същества не са само физически, нито само духовни същества, а са  както едното така и другото; двете естества творчески се преплитат в една рационална личност създадена по образ Божий.

ДБС съветникът трябва да признае , че всяка истина произтича от Бога и Неговото естество, независимо от избраната среда за предаване или към кого е  насочена. Божията истина  може да се  предаде в Писанието, в пророчествата, в мъдростта, опита и т.н.Тя може да се предаде както на невярващи така и на вярващи. Въоръжен  с пълнотата на Божието специално  откровение и присъстващия в сърцето Св.Дух, вярващият е във възможно най-добра позиция да изпитва,открива и прилага истината във всяко направление на  изследването, включващо науката ,историята и човешките взаимоотношения.

Когато човек прилага една всеобхватна научна философия, тогава той е в състояние да използва цялата гама  от Божиите средства за откровение, чрез които да открие истината. Научните наблюдения могат да не се ограничават само до  лабораторни експерименти, но да включват и човешкото поведение. Прогнозни предположения могат да се използват не само за наблюдение на закона за гравитацията, но също така и за наблюдение на общите принципи за благочестиво поведение, водещи до истинска човешка удовлетвореност.Истински религиозното съветване съчетано с подобен род наука може да прави разлика между грях и недозрялост( подобно на разликата между  мързела и хапенето на ноктите) като предпише подходящи корективни действия( каквито са  изповядането и  разкайването за мързела от една страна и зловонният лак за нокти, ако има проблем с гризенето на ноктите). Но да се разделя “науката” от  ”вярата” означава да се унищожат истинската наука ,а също така и истинската вяра.

Накрая поради това, че Движението за библейско съветване погрешно ограничава божествената мъдрост единствено  в периметъра на  библията, то много лесно може да  занемари ефективното предаване и прилагане на божествените принципи при всеки конкретен клиент. ДБС съветникът, който истински поддържа  Писанието като единствен източник на божествена мъдрост, само повтаря библейските текстове без лична намеса или интерпретация. В действителност обаче, дори най твърдо придържащите се за библията ДБС съветници разговарят със своите пациенти, споделят техните преживявания или наблюдения и им предлагат пътища за  реализация на библейските съвети. Чрез тези си действия те  преминават строго очертаните граници на Писанието дори когато проповядват”Библията и само библията”.Библейското съветване  трябва да е в същия контекст като всяка друга дейност, извършвана от благочестиви хора. Ние проповядваме оригинални проповеди, които са изградени върху божествените принципи и ги отразяват, развиваме междуличностни отношения също изградени  върху и отразяващи божествените принципи, живеем живота си по начин , който отразява тези принципи и е основан върху тях. Ние не сме просто някакви цитиращи библията роботи, нито трябва да съветваме нуждаещите се по начин , който ни прави да изглеждаме така.

ДБС даде някои много важни перспективи за изследването и прилагането на човешкия живот. Това движение има голям потенциал и може да предложи още много като вече е направило съществена критика на атеистичното психологическо съветване. Въпреки това, неговите недостатъци, особено в областта на изолирането на суверенното Божие  владичество от някои полета на науката и практиката, би трябвало да даде тласък на съвременните подходи в библейското съветване и да ги поведе към едно много по-всеобхватно и основано на вярата в Бога движение.

Topics: Uncategorized |

Comments