Recent Posts

Archives

Topics


« Психологията и църквата (Част 3) | Main | Христос, Господ на психологията »

Психологията и църквата (Част 4)

By Ивайло Петров | декември 15, 2008

ПСИХОЛОГИЯТА И ЦЪРКВАТА (ЧАСТ 4):
Високата цена на библейското състрадание и посвещение

От Боб и Гретхен Пасантино

Обобщение:
Библейската диагноза на сложните, интересни светове на психологията, съветването и църквата, е неуловима и е съвсем малка стъпка напред към постигането на продуктивно индивидуално, общоцърковно и християнско посвещение за помагане на хората в беда. Въпреки че библейски обоснованата програма за лична промяна и израстване с помощта на посветен, зрял християнин е най-добрия избор за повечето тревожни хора, християните често се чувстват отрязани от тази помощ, тъй като не познават квалифицирани християнски съветници, изолирани са от зрялото християнско съветване, страхуват се да натрапят проблемите си на другите или са били наранени от християни, предали доверието им, несправедливо осъдителни са или злоупотребяват с Писанието, за да наранят, а не да помогнат. Библейското разрешаване на проблемите изисква жертва, състрадание и посвещение, но всички те днес рядко се срещат в църквата.

“Какво не е наред? Къде е Бог във всичко това? Защо съм толкова нещастен?” Притисках телефонната слушалка до ухото си така, сякаш ако можех да съм достатъчно близко, мъдростта и духовната стабилност на баща ми някак си щяха да протекат по жицата и да се влеят в сърцето ми. Баща ми слушаше търпеливо и тихо, докато си изливах тревогите. Беше седмицата на Коледа, временно деляхме апартамента си със семейство мисионери, най-голямото ни дете имаше ушна инфекция, второто ни дете бе болно от скарлатина, бебето ни имаше живото-застрашаваща респираторна криза, заради която се озова в болницата – в другото крило на която бях аз, в хирургичното отделение, тъй като ми направиха спешна операция от апандисит, възпалил се точно на Бъдни Вечер. Съпругът ми Боб се разкъсваше от грижи за болни деца, посещения в болницата и гости, затова наистина се чувствах самотна. Бях потисната, изморена, разтревожена за болните ми деца, паникьосана за финансите ни и опасно близо до обвиняването на Бог, че ни е изоставил. Трябваше ми добър съветник, а аз не познавах по-добър съветник от татко.

За съжаление, повечето хора – и християните, и нехристияните – нямат под ръка талантлив съветник като моя баща. Препъваме се през живота, борейки се с депресията, самотата, страха, скръбта или гнева. Християнските водачи се стремят доколкото им е възможно да помогнат за разрешаването на тези проблеми, често пъти чувствайки се неадекватни, необучени или недостатъчно компетентни за предоставяне на съществена подкрепа. Отначало може да се обърнем към най-близките си приятели или към някой в църквата, който като че ли разбира. Но твърде често не получаваме необходимата помощ и понякога дори си навличаме повече проблеми поради лошите или безчувствени съветници. Мнозина от нас страдат в самота и изолираност. Много други се обръщат към “професионалисти” в или извън църквата: съветници, терапевти, психолози и психиатри. Намираме ли работещи решения от източници в хармония с библейския мироглед? Примиряваме ли се не с най-доброто или дори прегръщаме ли грешката, някак си пропускайки Божия отговор?
Нашето проучване в предишните три статии от тази поредица не предостави лесни отговори на тези въпроси. Човешката природа е сложна и голяма част от нея е само частично и несъвършено изучена посредством общите оценъчни методи. Когато хората се сблъскат с проблеми в ежедневния си живот, включително във връзката им с Бога, откриването, разбирането и разрешаването на тези проблеми е еднакво сложно. И Църквата, и светът предлагат хиляди подходи за стабилност и лично израстване – някои очевидно небиблейски, някои в съгласие с библейското учение, а някои извлечени направо от Писанието. Но въпреки тази сложност, нашето проучване ни доведе до няколко важни заключения:

1. Психотерапията е проникнала в нашата култура и докосва целия ни живот, независимо дали лично търсим професионален терапевт или не.
2. Много хора, включително християни, се обръщат по-скоро към терапевт, отколкото към църквата, защото не са сигурни, че църквата може да отговори на личните им нужди.
3. Човешкото естество, науката, психотерапията и библейската парадигма на личното разбиране и пълнота са сложни и хората често опростенчески ги характеризират неправилно.
4. Движението за библейско съветване (ДБС) представлява един подход за прилагане на Библията към личното разрешаване на проблемите. То се характеризира с множество положителни, полезни, съсредоточени в Библията принципи, въпреки че не е достатъчно разбираема програма в някои аспекти.
5. Бог предоставя стандарти, по които да преценяваме съветването. Най-пълният и достоверен доклад за Божия стандарт е Неговото непогрешимо съвършено Слово, Библията. Но Божията истина може да се разпознае и в други форуми, като природната теология, съвестта и практичната мъдрост (всички те винаги трябва да бъдат изпитвани чрез Божия стандарт, разкрит в Библията.)
6. Психотерапията е сложна, непоследователна, с варираща стойност, понякога дори вредна и предимно стъпила на нехристиянска, материалистична основа.
7. Психотерапията, така, както се практикува, обикновено е компилация от техники и принципи, събрани почти случайно от клиниците, като почти не се зачита последователният, свързан и разбираем мироглед.
8. Дори християнските психотерапевти, които поддържат библейския мироглед и които се опитват да изпитват терапевтичните си предположения и техники чрез Библията, като цяло не са разработили разбираема библейска парадигма за своята терапия.

В тази заключителна статия ще разгледаме още три допълните въпроса: (1) Някои аспекти на психотерапията могат да бъдат в хармония с библейския мироглед и да подпомогнат библейския подход към личното развитие. (2) Един понятен библейски подход към личното развитие и разрешаването на проблемите изисква себепожертвувателно ниво на християнско посвещение, ученичество и състрадание. (3) Можем да посочим както общите, така и специфичните характеристики, необходими за намирането на добър съветник.

Всяка истина е Божията истина

Едно от най-емоционално натоварените твърдения в спора между църквата и света е: “Всяка истина е Божията истина.” Дали това означава, че онова, което всеки си мисли за истина, е истина? Дали това означава, че нищо не е вярно, освен ако Бог не го обяви за вярно? Дали това означава, че онова, което всички смятат за Божия воля, е вярно? Дали това означава, че всичко, което е обективно вярно, е признато от Бог за вярно? Дали последователите й се покланят на истината като на Бог? Дали това издига разума и познанието над Бога?
Различните хора имат предвид различни неща, използвайки това амбициозно твърдение. Когато ние (и повечето консервативни евангелски християнски мислители) използваме този термин, ние имаме предвид, че след като Бог е истина (Исая 65:16, цит. Йоан 14:6) и знае всичко (Еремия 23:23,24), няма нищо, което да съществува в действителността, нито един факт, познание или истина - нищо, отговарящо на реалността, - което Той да не знае. Например, въпреки че Библията не съдържа таблицата за умножение до 100, остава вярно, че 100 х 100 = 10 000 и можем да разчитаме на това като на “Божия истина,” тъй като отговаря на реалността, включително и на законите на логиката. Няма нищо истинно, което да не е в съгласие с Бога на истината.
Когато приложим този принцип към психологията, казваме, че макар не всичко в човешката природа да е обяснено в Писанието, човешкото състояние е описано с термини като греховност, покаяние и освещение; а принципите на човешката природа са обобщени и илюстрирани в Писанието. Но ние можем да достигнем до по-пълно и ясно разбиране на човешката природа посредством голямо разнообразие от събиращи истината дейности, включително наблюдението, рационалната преценка, оценяване и прилагане на онова, което вече знаем, че е вярно.
Разбира се, всеки аспект от нашето разбиране трябва да бъде изпитан чрез и подчинен на Библията, дори този аспект да не е изрично проповядван в Писанието. “Всяка истина е Божията истина” в смисъл, че нито едно истинско откритие, независимо от средствата за постигането му, може да противоречи на онова, което Бог ясно е открил в Библията, дори ако подробностите или сложните детайли не са обсъдени в Библията. Ако има някакво истинско несъответствие с Библията, онова, което е било открито, трябва да бъде отхвърлено или подложено на повторен анализ. Ясното становище на Библията никога не се отхвърля, нито се променя.
Например, Библията не заявява категорично, че пушенето е вредно, но категорично твърди, че християните са длъжни да поддържат здравословен начин на живот (1 Коринтяни 6:19). Ние рационално можем да спорим, изхождайки от това твърдение, особено след като научните опити ясно свързват пушенето с редица заболявания. Следователно, пушенето нарушава 1 Коринтяни 6:19.
Това може да ни се струва твърде прям принцип, но някои критици отхвърлят неговото приложение в сферата на разрешаването на човешките проблеми. Например, писателят Дейвид Хънт казва:

Тази благовидна (повърхностна) фраза винаги бива изтласквана на преден план, когато възникнат въпроси и като цяло се приема без по-нататъшни разсъждения от питащите.
Рядко се разсъждава над това, какво означава истина. Дали говорим за научни факти, включвайки мозъка и тялото, или за Божията истина, включвайки душата и духа? Исус каза: “Твоето Слово е истина,” не част от истината. Психотерапията се занимава с предмета, по който Бог е говорил с окончателност и за който Той претендира, че е предал в Словото Си цялата истина. От Библията не липсва нито една част от тази истина, тя не е оставена на произвола на съдбата, само и само да бъде открита някъде в светската сфера.

Съгласни сме, че Библията съдържа всички основни принципи за личностно развитие и разрешаване на проблемите и определено целостта на всичко необходимо за примиряването с Бога посредством Христовата смърт на кръста, довела до окончателната ни лична пълнота в небесната слава (Римляни 8:28-30).
Не сме съгласни, че Библията съдържа всички подробности и / или приложения за всички основни принципи при разрешаването на човешките проблеми. Хънт и някои други привърженици на ДБС разглеждат 2 Петрово 1:3 извън контекста му и го прилагат за всички области на човешката пълнота. Стихът гласи: “Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила.” Контекстът на този стих е спасението, а не подробностите от ежедневния човешки живот.
Разбира се, в светлината на вечността изкуплението на човека чрез Христос е върховното личностно-смислено събитие. И разбира се, значимите принципи на моралността, ученичеството и святостта трябва да бъдат открити в Библията. Всъщност, спасението и вечния живот с Бога е онзи аспект на човешката опитност, върху който се съсредоточава Библията. Всяка теория за разрешаване на личностните проблеми, пренебрегваща този основен фокус, е напълно неадекватна. Дейвид Роулисън, привърженик на ДБС и редактор на Джърнъл ъф бибиликъл каунсълинг, правилно отбелязва:

Психологията ни тласна да зададем правилните въпроси, но ни учи на погрешните отговори. Психолозите, социолозите, историците, вестникарските репортери, младият чичо-езичник, който живее по-надолу по улицата – всички те могат да са твърде проницателни наблюдатели на живота. По-важно, обаче, е как обяснявате онова, което сте наблюдавали. Това е системата, това е теорията, това е матрицата за тълкуване. Тази тълкувателна рамка – ако не се основава на страха от Господа и Онзи, Който Той е – е фалшива. Тъй като се опитвате да обясните поведение, без да разберете какво общо има поведението с Него. Поведението е свързано с Бога. Емоциите са свързани с Бога. Мислите са свързани с Бога.

Но Бог ни е осигурил повече, отколкото основите на спасението (колкото и безкрайно славни да са те); желае за нас повече, отколкото минималното духовно развитие и ни е дал сложност от източници за личностно развитие в хармония с онова, което ясно е разкрил в Писанието.
Използвайки Библията за наша основа, ние можем да научим допълнителни неща от наблюдението, опитите, преживяванията на другите и рационалната преценка. Ние израстваме не само от Светия Дух, работещ в индивидуалния ни живот, но и чрез мъдростта и действията на другите. Дори се научаваме какво да избягваме или отхвърляме от грешките и неправилните допускания на другите. Да се ограничи благочестивият живот до изолираната връзка между човека и Библията означава да се пренебрегне пълнотата на Божия план за живота ни увеличаваме растежа и разбирането си.
За внимателния християнски мислител, „всяка истина е Божията истина” отразява една оценка на сложността на Божия план, приложението на Неговата воля посредством най-разнообразни средства и върховенството на Библията като съвършена съкровищница на вечните Му стандарти.
Преди обществото да се разкъса между църквата и света, християните са използвали Библията като въплъщение на Божия стандарт и са приемали, че обучението в науката, философията, изкуството и математиката е прилагало Божия стандарт към всички аспекти на живота. Християните не са избирали между Библията и науката – науката е допълвала Писанието и е била основана на Писанието.
Днес, вместо да приемат фалшивата изолация на Библията от всички други източници на познание и откритие, християните трябва да възстановят библейските стандарти във всички сфери на учението и приложението. Когато възприемем този по-традиционен, библейски възглед към учението, ние ще можем да използваме тези аспекти на психологията, които са в хармония с Писанието. Сферите, от които можем да почерпим полза, включват наблюдението на човешкото поведение, възпитателните техники, рационалната преценка, практичната мъдрост и практичния опит. Подчертаваме, че всяка една от тези сфери трябва да бъде разбрана и приложена съобразно библейския мироглед – не изолирано от или противопоставено на библейския мироглед.
Например, Библията ни заповядва: „Не се безпокойте за нищо; но за всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса» (Филипяни 4:6,7). Основният принцип против безпокойството е съвсем ясен в Писанието. Основното лекарство против безпокойство е ясно в Писанието. Но ние можем да оценим още по-добре Божиите обещания, да придобием още по-голямо разбиране как да прилагаме Божиите уверения посредством най-различни средства – всяко едно от които изпитано чрез Божието Слово. Можем да се научим от наблюденията на другите върху множество безпокойни хора, че поддържането на заетостта ни помага да избегнем съсредоточаването върху нашето безпокойство. Можем да научим от проучвания върху възпитанието относно безпокойството какви ситуации са склонни да провокират безпокойство. Можем да разговаряме с доверен мъдър приятел, който да ни помогне да разберем собственото си безпокойство и как не успяваме да приложим Божието Слово, за да го разпръснем. Можем да изслушаме някой чувствителен съветник, който да ни помогне да осъзнаем, че постоянното ни безпокойство пред лицето на Божиите обещания е напълно нерационално. Можем да практикуваме прилагането на Божиите обещания в личните ни безпокойни ситуации с честна преценка, насърчение и поправление от някой опитен учител.
Въпреки че този подход е сложен, той все пак е основан на ясните принципи на Божието Слово. Но възгледът ДБС като цяло намалява или дори отхвърля подобен сложен подход, като вместо него утвърждава, че Библията трябва да бъде наш единствен източник на благочестива мъдрост за личния живот.
Много от „истините,” които могат да бъдат възложени върху личните проблеми в рамките на библейския контекст, са откриваеми дори ако техният откривател не поддържа лично библейския възглед. Например, изследователят може да интервюира хиляда души, работещи върху безпокойството, и да открие, че поддържането на заетостта намалява съсредоточаването върху безпокойството. Този принцип действа – в по-голяма или в по-малка степен – независимо от личната връзка на изследователя с Христос. Но само безпокойният християнин може да приложи тази „истина” в библейския контекст, признавайки Божията грижа и поддържайки се зает с евангелизиране, изучаване на Библията и пр.
Християнските терапевти трябва да поддържат библейската си теология в сърцевината на своята практика, а не в периферията й и определено не изолирана от практиката си. християнският съветник, който пренебрегва да постави теологията на първо място, с нищо няма да е по-добър от светския терапевт, който случайно заема принципи от библейския мироглед. Професорите по психология Стантън Джоунс и Ричард Бътмън обобщават тази важна истина:

От съществено значение е да бъдем информирани библейски и теологично за Божията грижа за Неговия народ и за наставленията, които Той ни е дал за грижата за душите в църквата. Твърде голяма част от онова, което днес минава за интегриране [на психологията с християнството] е анемично от теологична или библейска гледна точка и има склонността да бъде малко повече от духовно повторение на основната ментална здравна мисъл. Църквата има богата история в сферата на пасторската грижа, която трябва да познаваме, ако искаме да бъдем християнски психотерапевти. Психологията е била подразделение на практичната теология дълго преди да се превърне в отделен предмет, а традицията в пасторската грижа има богати ресурси за овладяване.

Най-добрите християнски „интеграционисти” прилагат този принцип в старанията си да използват съвместими и истинни принципи от психотерапията без да компрометират библейския си мироглед. Роберт Робъртс, професор по психо-логия и психологически проучвания, отбелязва, че „Християнската психотерапия ще бъде „еклектична” в понасянето на множество сходства със светските терапии; някои от тях ще са в резултат от интегрирането на техни отличителни черти. Но християнската психология трябва най-вече да остане вярна на сложността на човешката природа и на отличителния библейски мироглед.” Това не е съвършена система и ние повтаряме увещанието си от предишната статия: „Подобен опит ще е успешен в по-голяма или в по-малка степен в зависимост от редица фактори: първо, разбирането и посвещението на християнския терапевт на разбираемия, последователен библейски мироглед; второ, разбирането на основанията за различните психологии; трето, проучването колко интегрално дадена теория или техника е свързана с основната си психология; и четвърто, оценка на степента на кореспондентност, която може да се постигне между дадена теория или техника и библейските принципи.”
ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СТРАНА НА МЕСТНАТА ЦЪРКВА

Популярността на психологията в църквата днес е пряко свързана с провала на християните да поемат съответните си отговорности. Като зрели християни трябва да сме готови да се пожертваме за другите. Като християни с болка, ние трябва да сме готови да се предадем на Божията воля, дори и това да е болезнено.
Вместо това, когато се сблъскаме със собствените си проблеми, ние обикновено не успяваме да научим принципите за благочестив живот от Библията. Не успяваме да следваме Божиите насоки. И не успяваме да практикуваме онова, което знаем, че ще ни донесе стабилност и зрялост в Христос.
Когато другите дойдат при нас с проблемите си, ние не изпитваме огромно желание да се набъркаме в живота им. Не искаме от тях да ни дават сметка за действията си. Съчувстваме им с половин уста. Нетърпеливи сме спрямо препъванията им. Не искаме да се жертваме за другите. Бързо съдим и бавно прощаваме. Пренебрегваме насърчението, увещаването и подкрепата, можещи да помогнат на нашия брат или сестра да преодолеят личния проблем, с който се борят.
Християнският психолог Лари Краб е бил на предната линия на „интеграционната” християнска психология. Неговите книги, лекции и касети са докоснали хиляди хора в местните църкви и милиони християни в цялата страна. Но Краб осъзнава, че християнската психотерапия е станала популярна в църквата само защото църквата не е поела отговорността за посветена грижа за нейните членове. Той подтиква християните да възстановят това посвещение и да намалят необходимостта от професионални съветници. Краб признава, че най-добрата психотерапия отразява библейския стандарт за посветени междуличностни взаимоотношения. Отговаряйки на въпроса: „Но нима психотерапията не е подействала при много хора?” Краб посочва:

Да, но попитайте повечето хора, които са прекарали две или три години с добър терапевт какво точно им е помогнало. Девет от десет души ще кажат: „Този човек наистина бе загрижен за мен. Той ме поглеждаше и казваше: „Наистина искам да те видя да се чувстваш по-добре.” Загрижеността на терапевта е била много по-важна от личните му професионални интерпретации. Терапевтите, които наистина са се справяли добре, са извършвали онова, което аз наричам „старейшинство.” А ако старейшинството се извършва в рамките на една професионална среда, защо да не може да се извърши в непрофесионалната среда и на църквата? Смятам, че може и смятам, че там му е истинското място.

Наблюдението на Краб се потвърждава и от светски проучвания. Както отбелязахме в предишната статия, психотерапията в най-добрия случай е умерено успешна; и много от най-успешните техники са извлечени от библейските принципи за междуличностно посвещение. Един доклад в Ю Ес Нюз ендУърлд Рипорт за науката и обществото оценява успешните и неуспешните психотерапии и стига до заключението, че „Обучението и опитът играят важна роля, въпреки че тяхното въздействие се оказват удивително трудни за документиране. Но до известна степен терапевтите се раждат, не се създават впоследствие. „Аналогично е на музикалния талант,” казва Джером Франк, заслужил професор по психиатрия в Медицинския Университет „Джон Хопкинс.” „Някои хора просто нямат ухо за музиката.” Тези терапевти, които „имат ухо” като че ли споделят едни и същи качества: съпричастност, топлота и искреност винаги се появяват на върха на списъка.”
Докато най-добрите светски терапевти могат несъзнателно да отразяват библейските принципи за посветени междуличностни взаимоотношения, най-добрите християнски терапевти съзнателно се стараят да прилагат тези принципи. Но дори тук професионалният терапевт запълва празнотата, която би трябвало да бъде запълнена от местната църква, съставена от хора, взаимно посветени един на друг. Човекът, който съветва по призвание, няма нито нервите, нито издържливостта да се гмурне в живота на множество клиенти с болка в сърцата си. Но онова, което не може да направи професионалистът, братът или сестрата в местната църква трябва да се чувства привилигирован да извърши. Краб описва как християнинът-мирянин – в контраст с професионалния съветник – не трябва да поддържа „професионална дистанция” от човека с болка: „В Деяния 20 Павел говори на старейшините в Ефес, казвайки, че „денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.» Това предполага, че при старейшинството няма дистанциране. Значимата връзка при пасторството изисква огромна емоционална цена и старейшините трябва да са готови да я платят. Разбира се, мъдростта и подкрепата на другите старейшини е необходима за избягване на емоционалното прегаряне.»
Когато една църква съчетава очакването за индивидуална духовна отговорност с пожертвувателното общо посвещение на членовете, тя ще развие среда, където «професионалните» съветници и психотерапевти като цяло ще са излишни. Вместо това най-добрата истина от множество източници ще бъде одобрена от стандартите на Божието Слово и ще бъде приложена индивидуално и състрадателно към всички нуждаещи се.
Два фактора подтикват християнското обръщане от библейското съветване към нещо като психотерапия: (1) Тревожните християни не са намерили в църквата помощта, от която са убедени, че се нуждаят. (2) Поради липса на информация те не са наясно, че имат на разположение разбираемо библейско съветване.
Честно е да отбележим, че много християни не са намерили помощ въпреки наличието на здраво обосновано библейско съветване. Понякога те не знаят, че такова съветване съществува. Понякога хората получават добър съвет, но не го прилагат поради най-различни причини. Но ние трябва и да признаем, че в много от местните църкви днес библейски обоснованото съветване не само не е налично, бидейки заменено от психотерапията, но и много християни не са изпълнили библейските си отговорности, обобщени в принципа «Един другиму теготите си носете.» Твърде често сме отхвърляли страдащия християнин и на него не му остава нищо друго, освен да се обърне към психотерапията, която в най-добрите си форми използва библейски принципи, дори и да не подкрепя библейския мироглед. Лари Краб посочва, че «тъй като никога няма да получим [идеално функционираща църква], [професионалните съветници] винаги ще имат своето място. Очевидно съществува необходимостта от професионални съветници за хората с проблеми, не можещи да намерят вида помощ, който да е на тяхно разположение на друго място.»

КАК ДА НАМЕРИМ ДОБЪР СЪВЕТНИК

Осъзнавайки неадекватността на съвременните американски църкви, ние би трябвало да се посветим – и в индивидуален план, и като местни църкви – на възстановяването на междуличностните посвещения, описани от Павел в неговата аналогия на църквата като Христово тяло, «за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея» (1 Коринтяни 12:25,26).
Когато се посветим на този вид реформиране на местните църкви, ние трябва да сме готови да насочим християните със сърдечни болки към значима, библейски обоснована помощ. Следните указания биха могли да помогнат за намирането на добър съветник, чийто съвети да са претеглени на везните на Писанието в пътешествието към християнска зрялост и стабилност. Винаги е за предпочитане да намерим съветник, който има адекватно образование както в библейската теология, така и в здравите принципи на съветване от Библията и други източници (винаги изпитани спрямо Библията).

Общи правила

Уверете се, че сте част от малка християнска църква, група за изучаване на Библията или общение, където можете да развиете приятелства, да бъдете отговорни пред другите и да бъдете използвани от Бога в помощ на другите.
Уверете се, че редовно и информирано изучавате Божието Слово, за предпочитане в рамките на библейски курс или група, където може да се поучавате от някой по-мъдър, по-опитен и по-запознат от вас и където да задавате въпроси с увереността, че ще получите отговори.
Уверете се, че имате редовен отдушник за християнско служене, като участие веднъж седмично в кухня за бедни, преподаване в детското неделно училище, грижа за градината на църквата, поканване на християни в дома ви или друго доброволно служене на църквата.
Бъдете редовни в богослуженията, молитвата, прославата и размишленията върху Бога и Библията. Не забравяйте, че най-голямото ни постижение като християни е да се покланяме на Бога и да Му служим, а не просто да се чувстваме добре, да развиваме здравословно самочувствие или да сме щастливи.
Практикувайте редовна самооценка в светлината на Библията. Подчинявайте мислите, убежденията и действията си на ясните учения на Божието Слово. Не чакайте емоциите ви да ви вдъхновят за ученичество; използвайте ученичеството си, за да подчините емоциите си.
Въздържайте се от редовно “общение” с хора, които не са посветени християни и чиито действия, реч и/или идеи лесно биха ви отвърнали от Божията воля в живота ви.
Търсете благоприятни възможности, за да предадете онова, което сте научили, на някой с по-малко опит, зрялост или библейски познания от вас.

Специфични правила

Внимателно преценете проблема си, за да определите дали наистина не знаете как трябва да постъпите или не ви харесва онова, което знаете, че е правилно да извършите.
Първо потърсете пастор-съветник, когото вече познавате и на когото се доверявате. (Бъдете внимателни и не споделяйте поверителна информация с някой, който може би няма съветническия опит или мъдростта да зачита личното ви пространство.)
Заедно със зрял християнски пастор, когото познавате, проверете препоръките на някой добър съветник.
Ако имате приятел, който е имал успешно съветническо преживяване, помолете за препоръка. (Тъй като повечето съветници имат конкретна специалност, съветникът, който е бил добър за проблема на приятеля ви може да не е най-добрият за вас, но можете да помолите съветника на приятеля ви да ви препоръча съветник, специализиран за разрешаването на вашия вид проблем.)
Помолете евентуалния си съветник за кратък телефонен или личен разговор преди да се съгласите да станете негов клиент. Обяснете, че този разговор има за цел да определите дали този съветник е подходящ за вас. Не трябва да ви таксуват за този разговор, ако времето и молбите за график са разумни.
Специфичните въпроси към евентуалния съветник би трябвало да включват:
В коя сфера или школа по психология (аналитична/динамична, бихейвиористична или хуманистична) е специализирал вашият съветник?
Какво теологично или библейско обучение/образование има? Замисляли ли сте се понякога или сериозно или сте се замисляли сериозно и сте прилагали съветническа методология съобразно Божието Слово?
Как бихте обяснили своя съветнически мироглед или парадигма?
Каква е средната продължителност на лечението на вашите клиенти с този тип проблем?
Какъв процент от клиентите ви все още са на терапия след повече от една година? (Въпреки че продължителността на лечението не е задължително във връзка с качеството на съветването, съветническа програма, която насърчава - явно или завоалирано – дълготрайна връзка на зависимост на клиента от съветника има по-слаба вероятност да бъде съвместима с библейската съветническа основа.)
В какъв вид проблеми се специализирате?
Коя е най-високата ви образователна степен, свързана със съветническата ви дейност? (Образователното ниво не винаги е в пряка връзка със съветническата компетентност, но колкото повече време, труд и средства са инвестирани в съветническото образование, толкова по-голяма е вероятността съветникът да гледа сериозно на професията си.)
Как разглеждате въпросите за религията, убежденията и религиозното посвещение с клиентите си?
Какво е личната ви гледна точка за религията и по-специално за християнството и как това повлиява на съветничеството ви?
Каква е таксата за услугите ви? Какви застраховки приемате? Можете ли да приемете разсрочено плащане от нуждаещи се клиенти?
От колко време сте професионален съветник?
Като цяло, какви специфични цели си поставяте за клиенти с моя проблем?
Ако не сте специализирали по моя проблем, какво бихте ми препоръчали и защо?

В заключение, как моят баща ми помогна, когато бях в такова отчаяние, че не можех (и почти не исках) да чуя какво има да ми каже Бог? Той ме изслуша с пълно внимание. Каза ми, че ме обича. Плака заедно с мен. Сподели Божията истина от личния си опит.
- Гретхен, знаеш, че знам колко самотна и уплашена се чувстваш. – Не се и съмнявах. Той ми говореше от болничното си легло, сърцето му бе непоправимо увредено, беше физически зависим от другите за ежедневния си живот и се сблъскваше с възможността всеки момент да остави майка ми сама в този свят.
- И аз като теб дълго време се борих, - продължи той. – Не можех да разбера защо Бог отнема моята сила, моята независимост, моето служене от мен, когато ентусиазирано Му служех от цяло сърце. Не заслужавам да бъда хванат в капана на това старо тяло.
Докато плачех си представих моя силен баща, който отслабваше с всеки изминал ден в онова бяло студено легло.
- И тогава Бог привлече вниманието ми. Започнах да разбирам, че не е моя отговорността да разбера защо страдам. Моята отговорност е да слушам Божия глас, да съм готов за всичко, което Той иска да направя. Няма нужда да знам защо. Тихо, мъничката ми, спри да плачеш. Ще изпуснеш Божията мисия. Спомни си думите на Павел: “А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия… Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява” (Филипяни 3:8; 4:12,13).
Оправих се и помогнах на Боб да се грижи за останалата част от нашето семейство. Нашето мисионско семейство се върна в полето и споделяше евангелието. Моят баща почина три седмици след телефонното ми обаждане.

Topics: Uncategorized |

Comments