Winamp или
iTunes
Windows Media Player« Библия и психология | Main | Модел на християнската психология за консултиране »
ХРИСТИЯНИНЪТ И ПСИХОЛОГИЯТА
By Ивайло Петров | декември 31, 2008
По който и да е стандарт психологията е имала важно влияние върху християнското общество през последните тридесет години. Дали това влияние е било положително, негативно или просто неутрално е често темата на горещ дебат. Евангелистите изглежда, че са били поляризирани в един от трите или четирите лагера:
• Интеграционалистите вярват, че тъй като всичката истина е Божия истина, интеграцията на библейската истина с психологичната “истина” не е голям проблем. Докато психологичната “истина” не противоречи на Библията, на нея може да се вярва. Narramores, а също и Minrith и Meier биха били добри представители на този лагер. Виж книгата на Bruce Narramore, “Интеграцията на психологията и теологията”.
• Не-интеграционалистите, от друга страна вярват, че е невъзможно да се интегрира Божието слово с психологичните гледни точки за човека. Те настояват, че Библията и психологията няма обща основа. В този лагер биха попаднали Jay Adams, the Bobgans, и Jim Owen. Една отлична книга защитаваща тази позиция е книгата на Owen, “Войната на християнската психология срещу Божието слово”.
• Третата гледна точка разделя библейската истина от психологичната истина и не прави никакво усилие да примири двете. Идеята зад тази позиция е, че Писанията се занимават с духовни и теологични въпроси, докато психологията се занимава с умствени и психологични проблеми, които са извън обхвата на Библията. Ако човек има духовен проблем, той би трябвало да се обърне към Библията; ако човек има проблем от рода на тревога, вина, себе приемане, несигурност и др., те би трябвало да се обърнат към психологията.
• Следват тези, които твърдят, че са библейски съветници, които просто заемат най-доброто, което психологията има да предложи, без всъщност да я интегрират със Словото. Larry Crabb приема този подход, който той нарича “ограбване на египтяните” (Ефективно Библейско Съветване, стр. 47-56). Следното е това, което Crabb е ограбил от египтяните (секуларните психолози), което той чувства, че е необходимо за неговата система. Както лесно може да се види, Crabb е интеграционалист, независимо дали приема това название или не:
Човекът е отговорен (Glasser) да вярва истина, която ще има за резултат отговорно поведение (Ellis), което пък ще му осигури смисъл, надежда (Frankl) и любов (Fromm) и ще служи като водач (Adler) към ефективен начин на живот с другите, като човек, който приема себе си и другите (Harris), който разбира себе си (Freud), който подходящо изразява себе си (Perls) и който знае как да контролира себе си (Skinner) (пак там. стр. 56).
Пишейки този материал, ние разбираме, че християнската психология е станала нещо като “свещена крава”. Както казва Jim Owens във “Войната на християнската психология срещу Божието слово”: “Предположенията и методите на съветване на психологията толкова са се интегрирали в евангелското мислене на всяко ниво, че ако рискуваш да критикуваш, означава да предизвикаш гняв и неодобрение. “Откритите” истини, практикувани от “християнската” психология бързо приближават статута, който е бил запазен за Писанието”. И въпреки това е важно да анализираме това движение в светлината на Словото.
КАКВО Е ПСИХОЛОГИЯ?
Самата дума означава изучаване на душата. Minirth и Meier дават една по-широка дефиниция в тяхното Въведение в психологията и консултирането: “Психологията е научното изучаване на поведението на организма. Основно психолозите се опитват да открият какво кара хората да функционират и как работят техните умове. Психологията може да бъде счетена за изучаване на това как живите същества са способни да взаимодействат с тяхната среда и едно с друго и как се справят, успешно или неуспешно с тази среда” (стр. 15). С други думи, психологията е изучаването на това как живеят хората, защо те правят това, което правят и какво може да се направи, за да им се помогне да живеят по-добре. Тези предмети, между другото, са отразени доста директно в Писанието, и въпреки това християнските психолози минимизират истината. Например M&M казват: “Човек едва ли би очаквал да намери материал, свързан с областта на психологията, в Писанието, освен там, където те директно илюстрират или дискутират някой особен аспект от човешкото поведение” (пак там, стр. 16). И така, докато Библията твърди, че е достатъчна, за да ни подготви за всяка добра работа (2Тим. 3:15,16) и да осигури, чрез познанието за Христос, всичко, от което се нуждаем за живота и светостта (2Петр. 1:3,4), християните психолози ни информират, че психологията и Писанието дори не се занимават с едни и същи въпроси. Колко тъжно щеше да бъде, ако това беше истина, особено при положение, че съвременната психология съществува едва от около 100 години. Били ли са вярващите преди ерата на психологията без ресурси за справяне с живота и неговите проблеми? Трябва ли да вярваме, че Бог е пренебрегнал включването на инструкции за това как да се справяме с трудностите на живота, посредством вдъхновените автори на Писанието, а вместо това е чакал до скоро, за да разкрие тези инструкции на безбожни хора, като Фройд, Юнг и Роджърс? Това е трудно да се повярва и е в директно противоречие с Библейското твърдение за достатъчност.
Много е важно да разберем, че когато говорим за психология, ние не говорим за едно сплотено тяло от вярвания, но за широк аспект от мнения и теории. Установено е, че днес има над 250 главни психологически философии и хиляди системи вътре в тях. Разбира се многото теории често са в конфликт. Така че, когато говорим за психология, трябва да изясним за коя система говорим. Въпреки че има много психологични системи, големите три са психоанализа, бихейвиоризъм и хуманизъм. Следната схема ще демонстрира техните разлики в контраст с Писанието.
ПРЕГЛЕД НА МЕТОДИТЕ ЗА КОНСУЛТИРАНЕ
Както може да се види в горната илюстрация, подходът към нашите проблеми много се различава, в зависимост от модела, който следвате. Психология, която следва медицинския модел, учи, че “умствените” проблеми са наистина болест. Те са дошли върху човека, точно както прави това един грип и следователно не са грешка на човека. Тъй като хората не могат да си помогнат, те не трябва да поемат никаква отговорност за действията си и могат да потърсят някого или нещо, което да обвинят. Например, мъж с лош характер може да вини за гнева си своя баща насилник. Вкоренени дълбоко в неговото “подсъзнание” са обидата и горчивината към този баща (които той дори може да не осъзнава) и сега те се “проявяват” в неговите избухвания. За нещастие, човекът не знае това. И така, той се опитва да обуздае гнева си чрез молитва и четене на Библията, но по-добре не става. Това, от което той се нуждае, е психолог-експерт, който да разкрие корените, които стоят зад поведението му. Когато той разбере, че е гневлив човек, поради своя баща, той може да вини него за проблемите си и да се почувства по-добре. След като всичко това стане (а то може да отнеме години) той ще започне да се държи по-добре, или поне теорията така казва.
Библейският подход, обаче, гласи, че нашият човек е отговорен за своите собствени действия. Докато е вярно, че той може да е копирал лошото поведение от своя баща, и докато е вярно, че неговото минало ще повлиява неговото настояще, въпреки това, няма извинение за греховните си действия. Не е необходимо за този човек да разбере всичко, което се е случило в неговото минало, нито е полезно за него да прехвърля вината. Той трябва да поеме отговорност за своите действия, да изповяда греховете си и да търси промяна според Библейските принципи. В този момент може да е полезно да споменем няколко още основни разлики между психологията и Писанието:
РАЗЛИКА ВЪВ ФОКУСА: Писанието е Богоцентрично, психологията е човекоцентрична. Библията учи, че нашата цел в живота е да прославим Бога. Затова всичко друго е подчинено на тази цел. Тъй като психологията е човекоцентрична има за своя най-висша цел щастието на отделния човек.
РАЗЛИКА В РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО: Един от най-големите недостатъци на психологията е нейната антропология. Психологията учи, че човешкото естество е в основата си добро, или най-малкото неутрално. Единствената причина, поради която хората имат лошо поведение е, поради външни сили (като обществото или родителите), които ги нараняват. Щом такъв е случаят, когато един психолог консултира човек, който има неправилно поведение, той трябва да намери източника на болката и да го елиминира. Писанието учи, обаче, че хората имат лошо поведение, защото те са грешници с дефектно и покварено естество.
РАЗЛИКА В ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЦЕННОСТИТЕ: Библията преподава абсолюти. В този свят има неща, които са правилни и които са погрешни. Психологията преподава релативизъм. Аз мога да имам моите гледни точки и ти можеш да имаш своите; но по никакъв начин аз не трябва да налагам своите гледни точки на теб. Изводите относно консултирането са очевидни.
РАЗЛИКА В НАШИЯ ИЗТОЧНИК НА ОТГОВОРИ: Психологията учи, че личността има отговорите вътре в себе си. Работата на съветника е да помогне на съветвания да открие тези отговори. Библията казва, че отговорите се намират в Писанието така, както са разкрити от Бога.
РАЗЛИКИ В МЕТОДОЛОГИЯТА: Повечето форми на психология учат, че ключа за личните проблеми лежи някъде в нашето минало. Библията винаги се занимава с нас в настоящето. Като резултат Бог може веднага да ни нареди да спрем да бъдем гневни или загрижени, без да търси причини за това, които се намират в миналото.
РАБОТИ ЛИ ПСИХОЛОГИЯТА?
Реалния въпрос никога не е свързан с това дали нещо работи, но дали то е библейско. Обаче, най-малкото трябва да се занимаем с “успехът” на психологията. Ако човек трябва да слуша безкритично секуларните и християнските медии, той би бил убеден в ефективността на психологията. Тя е превъзвишавана като спасител на съвременния човек, но изследванията не поддържат това. Преди няколко години Bernie Zilbergeld, добре познат не спасен психолог, написа книга, в която изложи неефективността на неговото поле. Книгата беше озаглавена “Смаляването на Америка: Митове за психологическа промяна” (извадка може също да бъде намерена в “Лидерство”, т. 5 #1 стр. 87-91). Следното е резюме на неговите мисли:
Zilbergeld твърди, че има осем мита за модерната психология. След като изброим всеки мит ние ще обобщим неговата критика на този мит. Помнете, че повечето от авторите и читателите на “Лидерство” подкрепят “християнската психология”.
• Има една най-добра терапия. – Всъщност може да се очаква един и същи резултат, независимо от това коя терапия ще се използва.
• Консултирането е еднакво ефективно за всички проблеми – Като цяло то работи най-добре за най-малко сериозните, най-малко постоянните трудности. Например то не работи добре в отношение към депресията, пристрастяванията или шизофренията.
• Промяната на поведението е най-честия резултат от терапията. – Всъщност най-честа е промяната на поведението, обаче, клиента често се чувства по-добре просто, защото е бил изслушан, разбран, някой се е погрижил за него и го е оценил. Т.е. клиентът е получил в консултирането това, което е търсил в една добра връзка с хора.
• Големите промени са правилото. – Фактите поразително показват, че фундаменталните промени са редки. Типичната промяна е много по-малка и много далеч от твърденията, които се подхвърлят. Накратко, излекуването в терапията не е често срещано.
• Колкото по-дълга е терапията, толкова по-добри са резултатите. – Фактът е, че не е била демонстрирана връзка между резултатите и продължителността на консултирането. Обаче, това има положителен резултат за финансите на консултанта.
• Промените от терапията са постоянни или най-малкото дълготрайни. – Обичайно е над петдесет процента да се разболеят отново, а в отношение към пристрастяванията – над деветдесет процента.
• В най-лошият случай, консултирането е безвредно. - Едно изследване на случайни групи констатира, че шестнадесет процента от участниците са се влошили като директен резултат от това, че са били в групата.
• Един курс от терапията е правилото за повечето клиенти. - Един от най-постоянните и важни ефекти от консултирането е желание за повече консултиране. Zilbergeld прави следното заключение:
Вестта, която се предава по време на терапията и в културата най-вече е, че ако вие преживявате почти която и да форма на неудовлетворение, би трябвало да получите експертна помощ. …За нещастие това е така, защото много клиенти ще бъдат разочаровани, поради две причини. Първо, няма абсолютно никакво доказателство, че професионалните терапевти имат някакво специално знание за това как да променят поведението или че те постигат по-добри резултати – с който и да е тип клиенти или проблеми – от тези с малко, или никакво официално обучение. С други думи, повечето хора могат вероятно да получат същия вид помощ, която биха получили от терапевтите, от приятели, роднини, или от други. Второ, както вече видяхме, изобщо не е лесно да се променят хората. Ние просто не можем да променим нашия живот по начина, по който сега мислим, че искаме (пак там., p. 92).
Gary Collins, добре познат християнин психолог, който преподава интеграционен подход, изненадващо се съгласява. Той казва, че за последните тридесет години, буквално хиляди проучвания са изследвали ефективността на психологията и са показали, че това, което Zilbergeld докладва, е вярно (пак там., p. 93).
Статия в списание “Тайм” озаглавена “Атака срещу Фройд” (Ноември 29,1993) говори за: “Наводняване с нови книги, които атакуват Фройд и продуктът на неговата мисъл, психоанализата, за внушително количество грешки, лицемерие, скалъпени доказателства и научни лъжи” (стр. 47). В статията един учен, който се занимава с главните принципи на Фройдизма казва, че те “Всички са подкопани от неуспеха на Фройд да докаже причинна връзка между потискането и патологията. Ето защо основата на психоанализата е много непостоянна” (стр. 49). Заключителната мисъл от статията е, “Това, което Фройд е завещал, не е (въпреки неговите аргументи в полза на противното), нито все още е доказало себе си, че е, наука. Психоанализата и всички нейни издънки, в окончателните анализи, може да се окажат, че не са по-достойни за доверие от френологията или месмеризма, или от безбройните други псевдо науки, които някога са предлагали непотвърдени отговори или фалшива утеха” (стр. 51). Това е вредно изявление от едно либерално секуларно списание от статута на “Тайм” за всички, които твърдят, че психологията е наука.
ВЛИЯНИЕТО НА ПСИХОЛОГИЯТА НАД ХРИСТИЯНСТВОТО
В светлината на горните коментари може да изглежда странно, че християните имат такъв интерес към психологията, но е така. “Християнството днес” казва: “Точно сега евангелистите плуват в психологията като bird dog (?птица-куче?) в езеро; те едва ли разбират колко много се е променило (в християнството през последните тридесет години). Те определено не се чувстват в опасност. Но има опасност…” (Christianity Today, May 17,1993; p. 31). И християнството и психологията се занимават с въпроса как да живееш, но те подхождат към него от различен ъгъл, правят различни изводи и по същество не са съвместими.
И така защо психологията е имала такова влияние над християнството през последните 30 години? Можем да предложим няколко причини. Първо, Сатана е винаги зает да се опитва да подкопае авторитета на Божието слово. Първото записано изкушение в Едемската градина е точно да предизвика съмнение в Божието слово (Бит. 3:1), и от тогава това е бил фокусът на Сатана. Днес, фактически всяка грешка, открита в редиците на християнството, може да бъде проследена до някаква форма на отхвърляне на Библията като последен Божи авторитет. Това може да е прагматизмът (който добавя успех към Библията); мистицизмът (който добавя преживяване); традицията (която добавя миналото); легализмът (който добавя човешките правила); или философията, подобно на психологията (които добавят човешката мъдрост). Крайният резултат е един и същ: Божието слово отстъпва назад пред изобретенията на хората.
Второ, днес има много малко разбиране или желание за библейската истина и теология. Днес Библията не се разяснява от много амвони. Християнското радио е пропито с ток шоута и поп-психология. Християнските списания, насочени към миряните, са пълни със свидетелства, но лишени от здрава духовна храна, и твърде малко вярващи изучават Словото за себе си. Като резултат, ние сме духовно гладни хора, които вече не могат да различават истината от неистината. Така че, когато една привлекателна неистина, като психологията, надигне главата си, ние сме твърде готови да я приемем като идваща от Бога.
На трето място, изглеждащи добри и уважавани християнски институции и лидери подкрепят съчетаването на Писанието и психологията. Някои от нашите най-добри семинарии, Библейски училища и мисионски организации популяризират “Християнска психология”. Безбройни парацърковни организации са се появили с главната цел да разпространяват тази грешка. Чудно ли е, тогава, че средностатистическият вярващ е объркан?
Накрая, объркването по отношение концепцията “Цялата истина е Божия истина”. Това е станало бойният вик на тези, които искат да интегрират психологията с Писанието. Идеята върви така: Бог е авторът на всичката истина, затова когато истината бива разкрита, можем да бъдем сигурни, че това е от Бога. Ако математическата и научната истина може да бъде открита отделно от Божието слово, защо психологическата истина да не може да бъде открита и приета по същия начин. В отговор на това можем да направим няколко наблюдения: 1) Има разлика между факти и истина. Две плюс две е равно на четири, това е факт, но не и истина в смисъла, в който Библията използва истината. Забележете, че Исус заяви, че Той е “истина” (Йоан 14:6). С други думи, трябва да бъдем внимателни да дефинираме нашите термини правилно. 2) Отделно от доказателствата на Божието Слово, наблюденията на човечеството никога не могат да бъдат доказани като “истина”. Например, много медицински и научни “факти” или “истини” в бъдеще ще се докаже, че са погрешни. Да поставиш наблюденията на човечеството в която и да е област, наравно с Божията истина, е грешка. Непогрешима истина откриваме само в Писанието. 3) Библията не твърди, че е учебник по математика или медицина или наука. Когато тя говори по тези въпроси, тя е точна, но тези неща не са нейният фокус. Библията, обаче, твърди, че е учебник по живеене – същото твърдение, което има и психологията. Писанията обявяват себе си, че могат да подготвят да живеем живот по начин, който да удовлетвори Бога (2Тим. 3:16,17; 2Петр. 1:3). Да подмятаме, че Божието слово е неадекватно да ни преподава как да живеем в този свят, е да отречем неговата истина и достатъчност.
Обаче, дори въпреки факта, че психологията си е проправила дълбоки пътища в християнството, това не означава, че има единодушие сред християнските психолози. Всъщност няма такова нещо като раздел в психологията познат като “християнска психология”. Вместо това откриваме различни начини, по които различни типове от секуларната психология са били интегрирани с християнството. По-долу накратко ще разгледаме системите, които са били възприети от някои от известните личности в полето на християнската психология:
ПРЕГЛЕД НА УЧЕНИЯТА НА
РАЗЛИЧНИ ХРИСТИЯНИ ПСИХОЛОЗИ
Всички, от споменатите по-долу хора, вярват в и представят много добри каузи и библейски схващания. Ние не се съмняваме, че тези хора са вярващи, нито се опитваме да съдим мотивите им. Доколкото знаем, всички те обичат Господа и желаят да служат на Неговия народ. И въпреки това Бог, Който ни предупреждава да не съдим мотиви (1Кор. 4:3-5), ни призовава да различаваме това, което се преподава в Неговото име (Тит 1:9) Целта на тази секция е да привлече вниманието към някои области, в които “християните психолози” са се отклонили от ученията на Писанието.
Bruce Narramore:
Основно той е последовател на Роджърс (виж диаграмата на стр. 3) с някои християнски принципи. В интеграцията на психологията и теологията Bruce Narramore казва: “Цялата истина е Божия истина, където и да се намира” (стр. 13). “Изобщо няма отчетлива християнска теория или модел или изследване (на психологията)” (стр. 15). “Църквата има отговорността да отговори на твърденията на психологията чрез повторно изучаване, изясняване, потвърждаване, разширяване или поправяне на своето разбиране” (стр. 19). Цялото това изясняване и поправяне, разбира се, ще бъде в светлината на новооткритата психологическа “истина” извън Библията.
Имайки предвид тази философия, не сме учудени да намерим това изявление от Bruce Narramore: “Под влияние на хуманистичните психолози като Carl Rogers и Abraham Maslow, много от нас, християните, започнахме да виждаме нуждата си от това да обичаме и да оценяваме себе си” (Ти си специален, стр. 22).
Gary Collins:
В своята книга “Можеш ли да се довериш на психологията?” Collins дава следните мисли: Психологията е дадено от Бога поле на знание, което ни помага по-адекватно да помагаме на хората, които живеят в едно общество, наситено с промяна и сложност, които са били непознати в дните на Исус и Павел (стр. 91). “Бог ни е позволил да открием психологичните техники и прозрения, които Той не е избрал да разкрие в Библията” (стр. 96,97). “Божието слово никога не твърди да има всички отговори на всички житейски проблеми” (стр. 97). Един от проблемите, за които Писанието няма никакъв отговор е нашето основно човешко желание за себе-удовлетворение и позитивен Аз образ (стр. 144-146). (Разбира се, Писанието не ни дава отговор за този проблем, защото това не е нужда, която Бог е поставил в сърцата ни. По-скоро, това е една от тези психологически “истини”, които Бог очевидно е избрал да разкрие извън Своето слово и то на невярващи хора).
Тъй като Collins ясно подкрепя интеграционалната позиция в своята книга, ние сме изненадани да открием това изявление към края и: “Твърде рано е решително да отговорим на въпроса дали психологията и християнството могат да бъдат интегрирани” (стр. 130). Това е удивителен отговор на собствения въпрос на Collins: “Можете ли да вярвате на психологията?” По същество, той не знае; и въпреки това, несигурността не го спира, а и други християни психолози, от наводняването на християнския пазар с психологични отговори на житейските проблеми.
James Dobson:
Dobson преподава много небиблейски и ненаучни чудати идеи, като например Фройдистката теория, че живота ни е основно определен на шест годишна възраст; митът за десния и левия мозък; поп-психологията, че всичко се движи в определен ред от рождението; и мисленето на Ню Ейдж относно нещата. Основното му учение, обаче, е свързано със самооценката. Идеите му върху този предмет не произлизат от Писанието, защото не ги намираме там, а по-скоро в хуманистичните учения на Adler, Fromm, Maslow и Rogers.
Вярванията на Dobson относно нуждата ни от добър Аз образ, могат да бъдат открити във всички негови книги и почти във всяко радио излъчване на “Фокус върху семейството”. Известната му илюстрация на Lee Harvey Oswald (Скрий или търси, стр. 18ff) добре обяснява възгледите му. В “Пророци на психоереста ІІ”, авторите обобщават това по следния начин: “Описанието на Dobson на живота на Oswald разкрива една психологическа гледна точка, повлияна от основните идеологии на фройдисткото несъзнателно, Адлеровата малоценност, и хуманистичното вярване в присъщата доброта на човека и всемирното измъчване на личността от родители и общество. Виновникът е обществото (най-вече родителите), а диагнозата е ниска себе-оценка с чувства на малоценност и неспособност. Всъщност, тези чувства са представени като непреодолими и неконтролируеми и затова водят до бунт. Поради тази причина универсалното разрешение на личностните проблеми, бунт, нещастие и враждебност, представено в книгите на Dobson, е увеличаване на самооценката” (стр. 24,25).
Следния цитат от “Какво съпругите желаят техните съпрузи да знаят относно жените” добре излага системата на Dobson: “Ако бих могъл да напиша рецепта за жените в света, тя ще даде на всяка от тях здравословна доза самооценка и лична стойност (като се вземат три пъти на ден, докато симптомите изчезнат). Нямам съмнение, че това е тяхната най-голяма нужда” (стр. 35).
Larry Crabb:
В “Разбиране на хората” Crabb заявява: “Моята гледна точка е, че моделите на съветване трябва да показват повече от съгласие с Писанието; те трябва всъщност да излизат от него” (стр. 29). И въпреки това, в същото време, той вярва в това, което той нарича “ограбване на египтяните” (виж стр. 1 от тази брошура), т.е. вземане на най-доброто от секуларната психология и комбинирането му с християнството (нещо, което дори Collins не е сигурен, че може да бъде направено). Но както казва Martin Bobgan: “Отговорността на Glasser няма нищо общо с Бога или с Неговото определяне на правилно и погрешно; Ellis приравнява безбожието с умственото здраве; надеждата, която Fankl дава не сигурна надежда, защото е човеко-центрична; любовта на Fromm е далечен отзвук на любовта, която Исус преподава и дава; това, което ръководи Adler е Аза повече, отколкото Бога; приемането на Harris игнорира Божия закон; Freud едва ли е разбирал себе си, но е отричал Бога; изразяването на Perl се фокусира върху чувствата и Аза; и методите на Skinner за самоконтрол работят по-добре с животни, отколкото с хора.
Защо не отдадем признанието там, където трябва? На Господа и на Неговото Слово! Защо не погледнем към Божието Слово за отговорност, истина, смисъл, надежда, любов, ръководство за ефективно живеене, разбиране на себе си, изразяване и самоконтрол, вместо да ровим в счупените щерни (кладенци) от мнения на неспасени хора” (Пророци на психоереста І, стр. 134)?
Freud и Adler играят главна роля в начина, по който Crabb разглежда човека. Freud е учил, че всеки един от нас е контролиран от цял резервоар от подтици и импулси, които той нарича несъзнателно. Това е основната тема на Отвътре-Навън, както ни съветва и Crabb да влезем в тъмните области на душата, за да намерим светлина (стр. 32). Докато сме в тъмната пещера на душата, трябва да изследваме несъвършенствата на ключови взаимоотношения, докато преживеем дълбоко разочарование (стр. 107). Това самопричинено объркване и разочарование се предполага, че ще доведе до убеждение в собствения грях от самозащита към любовта (стр. 196).
Adler, от друга страна, е учел, че поведението е ръководено към целта да преодолее малоценността и така да достигне чувство на смисъл и в отношенията и в задачите на живота. От Adler, Crabb развива своята теория, че нашето поведение е мотивирано от нуждата от смисъл (дълбоки копнежи) през сигурност (взаимоотношения) и значение (влияние) (виж Bobgan, стр. 132).
Но както казва библейският съветник Wendell Miller: “Светлината не се намира в тъмните части на душата, но в Исус (Йоан 14:6) и в Неговото Слово (Псалм 119:130). Християнският растеж не се постига чрез увереност в себе си, но вместо това, той е дело на Бога (Фил. 1:6; 2:13), в което вярващия с послушание върши това, което удовлетворява Бога.”
Minirth & Meier
В творчеството и служенето чрез медиите на тези мъже, както е и с християните психолози, споменати по-горе, много от техните учения не идват от Писанието, но могат да бъдат проследени до секуларните психолози. Ако искате да сте фройдист, но с библейска фасада, Minirth и Meier са добър избор.
Обърнете внимание на следните гледни точки, преподавани от тези мъже, които не се намират в Писанието, но във Freud:
1. Депресията е гняв насочен навътре.
2. Съществуването на безсъзнателния ум (в “Щастието е избор”, те приравняват “сърце” в Еремия 17:9 с “несъзнателното”; никой лексикон няма да се съгласи с това).
3. Във “Въведение към психологията и консултирането” (стр. 298), те казват: “Човек може да види в писанията на Павел към ранните християни, някои от идеите, по късно развити от Sigmund Freud (id, суперего, его)”.
4. Поне в някаква степен вярват в Едиповия комплекс (виж “Щастие”, стр. 80-97).
5. Вярват в тълкуването на сънища (в “Щастие”, стр. 114,115 те казват: “В сънищата ни са символизирани всичките ни настоящи несъзнателни конфликти. Всеки сън има символично значение. Сънищата са обикновено несъзнателно изпълнение на желания в символична форма”).
6. Вярват в механизма за несъзнателната защита.
7. Учат, че 85% от поведенческите модели на възрастните се определят до шестия им рожден ден.
8. Често препоръчват инсайт терапия (в “Наръчник по психотерапия” се казва: “историята на инсайт психотерапията може да бъде проследена до Freud). В добавка към източника на тяхната информация, Minirth и Meier често правят изявления, които те твърдят, че са факти, които дори нямат база за изследване. Например, в “Щастие” те казват: “Поддържане на недоволство изчерпва определени химикали в мозъка и затова имаме като резултат депресия. Прощението възстановява тези химикали”. Първото изявление е недоказано, а за второто дори не се е чувало в изследванията. Друго е, че хомосексуалността е резултат от липсващ баща, докато лесбийството е резултат обикновено от отсъстваща или враждебна майка и, поради фройдистка необходимост, това става преди шест годишна възраст (виж Bobgan, стр. 303).
БИБЛЕЙСКАТА АЛТЕРНАТИВА
До тук би трябвало да е очевидно, че ние вярваме, че секуларната психология и библейското християнство са напълно несъвместими. В същото време искаме ясно да заявим, че не сме против съветването, което се равнява по Писанието. Библията е пълна инструкция що се отнася до консултирането, съветването, увещаването, предупреждаването, укоряването и т.н. (виж Рим. 15:14; Пс. 1; книгата Притчи, например). Обаче, откриваме, че консултирането не трябва да бъде оставяно на професионалистите, но е просто част от живота на тялото на Христос. Ние не се съмняваме, че някои имат по-големи дарби, опит и знание в тази област, от други, но добро съветване може да бъде дадено от всеки вярващ, който познава своята Библия. Може да бъде от полза да посочим някои от характеристиките на истинското библейско съветване:
• Библейското съветване учи, че истината идва от Библията. Интеграционалистите твърдят, че те не противоречат на Библията, но ние не вярваме, че това е достатъчно. Вместо това, цялата истина относно “живота и благочестието” трябва да излиза от Словото.
• Библейското съветване учи, че нашия стандарт за мислене и поведение се намира в Писанието.
• Библейското съветване използва принципите, които намираме в Божието слово, обединени със силата на Святия Дух, защото по този начин то предизвиква промяна в мисленето и поведението.
• Библейското съветване учи, че главната цел на хората е да прославят Бога с живота си. Целта на библейското съветване не е толкова да премахне изпитанието, но да бъдем, каквито Бог иска, т.е. да ни помогне да станем подобни на образа на Христос (Римляни 8:28,29).
• Библейското съветване има същата цел като библейското проповядване и учение: да прослави Бога, да евангелизира изгубените и да подготви вярващите.
КАК СЕ ПРОМЕНЯМЕ И РАСТЕМ
Нуждата от промяна и растеж: Характеристиките на духовната незрялост се откриват в пасажи като Гал. 5:19-21; Кол. 3:5,8,9 и 2Тим. 3:2-7. Бог ни казва в тези и други стихове, че би трябвало да очакваме хората, които не живеят по Божия начин, да бъдат нестабилни и лесно измамвани, виновни, егоистични, причиняващи разногласия, обичащи погрешните неща, клюкари, с липса на себе-контрол, ядосани на живота, лъжци и измамници и т.н. Обаче, да живееш по този начин, това ще има като резултат изобилие от емоционални и психологически проблеми, както мнозина ги наричат. Ако хората бъдат поробени от такива грехове, защо трябва да се изненадваме, че те се чувстват не обичани, параноични, загрижени, преживяващи бърнаут, омраза, депресирани, нервни и т.н.
Проблемите, които хората срещат днес, са реални и психологическият свят често признава този факт. Обаче, тъй като се основават на погрешна антропология, психолозите никога няма да открият истинския източник на проблемите на хората. Затова, те не могат да предложат истинска, дълготрайна помощ. Ако помните, психологията учи, че човекът е в основата си добър, или най-малкото неутрален. В добавка, тя учи, че хората имат отговорите на своите проблеми дълбоко в себе си, и работата на психолога е да им помогне да открият тези отговори. Също така, повечето психолози вярват, че има само една реална ценност, а тя е, че не съществуват никакви ценности. Затова, психолозите не налагат върху пациентите си никакви ценности или обективни истини. Лесно е да разберем, тогава, че основата на цялата съвременна психология противоречи на Писанието, което учи, че:
Човечеството е изгубено, морално развалено и се състои основно от зли грешници, които нито желаят, нито търсят истинския живот и правда (Ефесяни 2). Сърцата ни (интелект, емоция, воля) са извратени и покварени. Единствените отговори дълбоко в нас са тези, които ще ни измамят и разочароват (Еремия 17:9).
Бог ни е дал вечни, обективни ценности в Писанието, които трябва да управляват и ръководят живота ни. Отхвърлянето на тези ценности има за единствен резултат вечни последици, но в типовете проблеми, за които хората търсят терапия.
Ако трябва да се справим с проблемите, които срещаме, по начин, който да удовлетвори Бога, ние трябва да растем духовно (2Петр. 1:5-8; Яков 1:2-5) чрез послушание към Божието слово (Кол. 3:16; Деян. 20:32; 2Тим. 3:16,17), докато позволяваме на Святия Дух да проведе Своя път в живота ни (Гал- 5:16,22-25). (Също така виж Евр. 5:12-14).
ПОГРЕШНИ СХВАЩАНИЯ ЗА ОСВЕЩЕНИЕТО
Ако оставим объркването, причинено от секуларната психология, настрана, друг главен проблем за християните е погрешната доктрина за растежа. Класическият пример е перфекционизмът на Уесли, създаден от Джон Уесли и преподаван от много разклонения на християнството.
Уесли е учел, че грешното естество може да бъде премахнато при кризисно преживяване с резултат достигане на безгрешно съвършенство в този живот. В този момент чрез всичко предаващо проявление на вяра, ние ще спрем борбите си с греха, с живеенето за Бога и т.н. През 1800 г Чарлз Фини и движението на Кесуик “Остави и позволи на Бога”, а също и методистките проповедници, популяризирали този възглед за християнския растеж. Обаче, Новия завет не учи за никаква форма на незабавна зрялост. Ние сме сигурни, че апостол Павел би бил много изненадан да открие, че цялото освещение (или всичко близо до него) е било възможно в този живот в светлината на неговото свидетелство в 1Кор. 9:24-27.
За нещастие мнозина, които биха отхвърлили тази доктрина на Уесли, са били изключително много повлияни от нея. Християните навсякъде търсят преживяване, което ще направи християнският живот лесен или ще ги доведе до съвършенство. Във фундаменталистките или евангелистките кръгове ние наричаме това “повторно посвещение” или “пълно посвещение” с идеята, че веднъж завинаги можем да предадем живота си на Бога и никога да не съгрешим отново. И въпреки това, Исус ни казва, че има един постоянен избор (Лука 9:23), а Павел казва, че винаги ще бъдем в битка (Ефесяни 6:10-18). Мнозина от нас не искат да вършат трудната работа, която е необходима за растежа; по-скоро ни се иска да получим свръхестествени сили във формата на незабавно даряване, което изведнъж ще ни промени. Откриваме, че правим същото, когато става въпрос до вземането на решения. Колко по-лесно е да направим това, което “чувстваме, че Духът” иска да направим, отколкото да издържим трудната работа на Библейското изучаване и приложението на принципите на Писанието.
Ако трябва да се занимаваме с проблемите и възможностите на живота по Божия начин, трябва да се променяме и да растем. За да се променяме и растем, трябва да разберем, че Библията не учи незабавна зрялост. Тя не учи, че има “второ благословение”, чрез което ставаме святи или духовни. И така, какво казва Библията относно промяната и растежа?
Новия завет учи, че има пет части в библейското освещение:
Първо, активността на Божеството. Отец (Йоан 15:1-2); Синът (Йоан 15:4,5); Святия Дух (2Кор. 3:18). Системи, които пренебрегват Бога, могат да произведат външна промяна, но не и духовна такава. Групите за само-помощ, като АА, са един пример.
На второ място, активността на човека. Няма заповеди в Писанието отправени към Святия Дух в отношение към нашия духовен растеж, но обърнете внимание на тези примерни заповеди, дадени на вярващия: 2Кор. 7:1; Еф. 4:1; 4:22-24; 1Тим. 6:1; 2Тим. 2:22; 1Кор. 9:24-27.
Трето, Божието слово. Промяната на нашето поведение или чувства трябва да започне в мисленето ни. Затова е наложително умовете ни да бъдат обновени (Рим. 12:1,2; Еф. 4:23). Това обновяване може да стане само чрез словото на Бога (Евр. 5:11-14). Истинската промяна на нашето мислене ще доведе до променени поведение и чувства (Фил. 4:8,9; Еф. 4:22-24). Всяка система, която изоставя Божието слово, изоставя нас на милостта на собствените ни сърца (Ер. 17:9), които ще ни отклонят (Пр. 14:12).
Четвърто, времето – това е постепенен процес. Мнозина копнеят за незабавна промяна, но растежът отнема време (Евр. 5:11-14).
Пето, от вярващия се изисква усилие. То балансира Божието дело в наша полза. Вярно е, че Бог е активно ангажиран в нашия растеж, но е също така вярно, че и вярващия трябва да бъде активно ангажиран. Този баланс е съвършено даден в Фил. 2:12,13. Други пасажи включват: IКор. 9:24-27 – “тичам”, “самоконтрол” и “удрям;” Еф. 6:10-12 – “бъди силен”, “облечи”, “борба”, “улавям” и “стой твърд;” and IIТим. 4:6,7 – “борба” и “път.” (Адаптирано от “Доктрината на духовния растеж” от William W. Goode.)
Едно добро изучаване е това на първите единадесет стиха от 2Петрово. В стихове 1-4 откриваме активността на Божеството, Което ни гарантира всичко, от което се нуждаем за спасението и за посветения на Бога живот. Божията дейност е последвана от учение относно присвояване на Божиите дарове от страна на вярващия (ст. 5-7). Че това е възможно само чрез познанието на Христос, както го намираме в Библията, е подчертано в стих трети. Обаче, растежът отнема време и Петър учи тази истина в стих осем, където той говори за увеличаването на християнските качества. И въпреки това, всичко това изисква усилие и затова ни се казва да бъдем “прилежни” (ст. 5,10) по отношение растежа ни към зрялост.
ПРОЦЕСЪТ НА РАСТЕНЕ
Новият завет учи, че има няколко основни неща, които вярващия трябва да разбере, за да расте в благочестие. Първо трябва да разберем, че сме нови създания в Христос (Еф. 2:1-6; Рим. 6;11). След това, трябва да разберем естеството на изкушението. Изкушението идва от света, плътта и дявола (Яков 1:13-15; I Йоан 2:15,16; I Петр. 5:8; II Кор. 11:13,14). Вярващият, обаче, може да преодолее изкушението чрез Божията сила (Мат. 4:2-11; I Кор. 10:13), чрез правилното използване на Божието слово (Мат. 4:2-11; II Тим. 3:16,17). След това трябва да разберем, че Божията цел за живота ни е да Го прославим и удовлетворим, докато Той работи, за да ни доведе в съгласие с образа на Христос (II Кор. 5:9; I Кор. 10:31; Рим. 8:28,29). Когато разберем това, ще можем да поставим правилни приоритети. И накрая, трябва да разберем, че Бог очаква покорство. Това покорство е направено възможно чрез силата на Святия Дух (Гал. 5:16; Йоан 15:7,8; Фил. 4:13), докато представяме телата си на Бога, за да се извърши Неговата воля (Рим. 12:1,2; 6:12,13) и учим принципа на “съблечи, облечи, обновяването на ума”, както е даден в Еф. 4:22-24.
БИБЛЕЙСКАТА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА Аз-образа
Малцина няма да се съгласят със следното изявление: Начина, по който хората мислят за себе си, в голяма степен ще определи как те ще мислят за другите, как ще мислят за Бога, как ще получават и поддържат всичките си взаимоотношения и как ще вземат решения. Няма област в живота, която да не бъде директно или индиректно повлияна от начина, по който възприемаме себе си. Обаче, има два много различни възгледа по въпроса за Аз-образа:
НЕБИБЛЕЙСКИЯТ ВЪЗГЛЕД ЗА АЗ-ОБРАЗА, СТОЙНОСТТА, ОЦЕНКАТА И ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ
Основното учение в поп-психологията днес е, че хората, като цяло, имат нисък Аз-образ, ниска самооценка, ниска стойност за себе си, ниска любов към себе си и т.н. Те не мислят, че са много добри, не обичат себе си, не приемат себе си такива, каквито са, нямат доверие в себе си и т.н. Хората имат лошо поведение, защото виждат себе си такива. Ако хората биха могли да развият представата за себе си, тогава биха се почувствали по-добре в отношение към себе си и биха се справяли по-добре в живота. Всеки, разбира се, има лоша представа за себе си, но има различни степени на това. Също така, хората не искат другите да знаят колко лошо те възприемат себе си, те се стремят да прикрият лошия си Аз-образ с различни методи: някои със срамежливост – така че хората да не разберат колко лоши са те наистина; други може да парадират, като по този начин се стремят да докажат, че наистина всичко е наред при тях.
За да разберем какво всъщност учим, нека погледнем какво казват някои от днешните защитници на Аз-образа, в секуларните и в християнските кръгове:
“Ако можех на напиша рецепта за жените в света, бих дал на всяка една от тях здравословна доза самооценка и лична стойност… Не се съмнявам, че това е най-голямата им нужда” (James Dobson, “Какво жените биха искали съпрузите им да знаят за тях”, стр. 35).
“Да се чувстваш добре, когато става въпрос за теб самия, може да е крайъгълният камък на цялото ни добруване” (Barnett, Baruch, and Rivers, “Тайната на самооценката,” The Ladies Home Journal, Feb. 1984, p. 54).
“Майки, които изберат да направят аборт, правят това поради твърде ниска себеоценка, не поради твърде висока” (Philip A. Captain, Осем етапа на християнското растене).
“Липсата на самооценка всъщност може да угаси желанието да продължаваш да живееш” (James Dobson, Криене или търсене, стр. 80).
“Ако човек повярва, че е “недостоен грешник”, съмнително е дали честно може да приеме спасяващата благодат, която Бог предлага в Христос” (Schuller, Самооценка, стр. 98).
“На първо място депресията винаги съдържа загуба на самооценка… Не бързайте да насочвате депресиран човек към Библията… не проповядвайте. Бих препоръчал отделяне от църквата, ако в нея се проповядва” (Jeff Boer, “Самооценката подходяща ли е за един християнин?” Списание за пасторска практика, т. 5, #4, стр. 78).
“Под влиянието на психолозите хуманисти, като Carl Rogers и Abraham Maslow, мнозина от нас, християните, започнахме да виждаме нуждата си от любов към себе си и самооценка” (Bruce Narramore, Ти си специален, стр. 22).
“Любовта към себе си е предпоставката и критерия за нашето поведение към нашия ближен… Без любов към себе си не може да има любов към другите… Ти не можеш да обичаш своя ближен, не можеш да обичаш Бога, докато първо не започнеш да обичаш себе си” (Walter Trobishch, Обичай себе си, стр. 11).
“Всъщност, нашата способност да обичаме Бога и да обичаме нашия ближен, е ограничена от способността ни да обичаме себе си. Не можем да обичаме Бог повече, отколкото обичаме нашия ближен, и не можем да обичаме нашия ближен повече, отколкото обичаме себе си” (Captain, Осем етапа на християнско растене, стр. 157).
“Ниската самооценка може да доведе до депресия и други емоционални и физически заболявания, злоупотреба с материални средства, сексуален промискуитет и дори самоубийство” (Shirley Sherrif, Контакт, т. II #1, Jan. 1991).
“Ако искате да поддържате добро умствено здраве, трябва да мислите, че сте някой” (Arthur Rounder, Можете да се научите да харесвате себе си, стр. 3).
“Самооценката или гордостта в това да си човешко същество, е единствената най-голяма нужда, която човечеството има днес” (Robert Schuller, Самооценка, стр. 19).
” Хората имат една основна лична нужда, която изисква две неща за нейното удовлетворяване. Най-основната нужда е чувството на лична стойност и приемането на себе си като цялостна, реална личност” (Lawrence Crabb, Ефективно библейско консултиране, стр. 80).
Според защитниците на Аз-образа: сексуален промискуитет, самоубийство, престъпност, аборт, депресия, лошо психическо здраве, стрес, нещастие, липса на успех в живота, неспособност да обичаш Бога и да приемаш Неговия безплатен дар на спасение, неспособността да обичаш другите, и неспособността да обичаш себе си, всички те са резултат от лош Аз-образ или ниска самооценка.
Какво е лечението на всички тези проблеми? Според защитниците на Аз-образа, то е да се изгради добър Аз-образ (и силно чувство за собствена стойност) в живота на всички хора. Ако това, което те казват е истина, тогава ние, като християни, по-добре да се прехвърлим на страната на Аз-образа. Всъщност, ако хората не могат да обичат Бога и другите поради лош Аз-образ, тогава изграждането на самооценка в нашите деца, нашите семейни партньори, нашите не спасени приятели, в нас самите и в целия свят, би трябвало да стане главната цел на църквата.
БИБЛЕЙСКАТА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА АЗ-ОБРАЗА, СТОЙНОСТТА, ОЦЕНКАТА И ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ
Силата на човешкия ум да измамва себе си изглежда безгранична. Ние трябва да се молим с Псалм 139:23,24: “Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и води ме по вечния път” често! Едно изучаване на двеста престъпници разкри, че нито един от тях не е вярвал, че е лош. Всеки престъпник е считал себе си за, като цяло, добър човек, дори когато е планирал престъплението (The Washington Star, Aug. 15, 1976).
Една от главните цели на Библията е да коригира високото мнение на човека за себе си; въпреки това тази цел днес се тълкува от християнските лидери точно обратно. Как е възможно създания, на които постоянно се казва (в Божието слово), че мислят твърде високо за себе си, да бъдат убедени, че техния проблем всъщност е ниската самооценка? Ако такова нещо бъде оставено на нашите собствени наблюдения и представи, то ще е възможно (Еремия 17:9,10 “Сърцето е по-измамливо от всичко…”), но Библията не угажда на нашата самоизмама, а търси да я поправи.
C. S. Lewis, който е писал преди модата на самооценката да отмине, прави следното интересно наблюдение: “Детето, което е потупвано по гърба, затова че е направило даден урок добре, жената, чиято красота е възпята от нейния любовник, спасената душа, на която Христос казва: “Добре направено”, са доволни и трябва да бъдат. Защото тук удоволствието лежи не в това, което сте, но във факта, че сте удовлетворили някого, който сте искали (и с право) да удовлетворите. Проблема идва, когато преминете от мисълта “Аз го удовлетворих; всичко е наред”, към мисълта “какъв страхотен човек трябва да съм, за да направя това”. Ако Lewis трябваше да пише такива думи днес, дали те щяха да са добре приети? Съмнявам се!
КАКВО ИМА ДА КАЖЕ ПИСАНИЕТО ЗА ТОВА КАК НИЕ ВЪЗПРИЕМАМЕ СЕБЕ СИ?
Исус преподаваше добродетелта на смирението (Лука 18:14) и важността на себеотричането, вместо любовта към себе си (Мат. 16:24). Посланията са в твърдо съгласие с думите на Исус (I Тим. 1:15; Рим. 7:24; 12:3; и Фил. 2:3-8). Всъщност никъде в Библията не сме предупреждавани да мислим по-скромно за себе си, отколкото би трябвало. Въпреки това, ако проблемът ни е липса на самооценка, би трябвало да има много стихове по този въпрос. Обаче в тематичната библия на Nave има пет и половина страници по въпроса за гордостта, включително Притчи 16:5,18 и 19. Като добавка, има три страници върху себеотричането. Няма никакви отпратки относно Аз-образ или някоя друга дума, която да означава същото. Само в 2Тим. 3:2 се появява концепцията за любовта към себе си и там тя е порок (виж по-долу). Ясно е, че Библията не представя самооценката като големия проблем на човека. Всъщност, обратното на самооценката, гордостта, ясно е посочена като проблемът.
В Новия завет, нито Йоан Кръстител (Лука 3:16), нито блудният син (Лука 15:21) са били поправяни, когато са заявявали, че са недостойни. Въпреки това Norman Wright казва: “Достойнството е да се чувстваш, че си добре”. Ако това е вярно, тогава какво да правим с изявлението на Исус, че “няма никой добър, освен Бог”.
Забележете Старозаветните примери за Гедеон (Съдии 6:15); Исая (Исая 6:5); Амос (Амос 7:14); Йов (Йов 42:6); и Мойсей (Изход 3:11; 4:10-13). Всеки един от тези мъже е бил използван от Бога, когато е признавал Неговото величие и своята собствена ограниченост. 2Кор. 12:9,10 също ни учи, че намираме Божията сила само когато признаем своята слабост.
2Тим. 3:16,17 и 2Петр. 1:3 обясняват, че Божието слово е достатъчно да ни подготви да бъдем благочестиви хора, и че всичко свързано с живота и благочестието се намира в Неговото слово. При това положение трябва да си зададем въпроса: “Защо в цялата Библия не се споменава за самооценката?”
Отговорът на този въпрос със сигурност лежи във факта, че нашата връзка с Бога не е основана на нашата праведност или стойност пред Него, но върху Неговата благодат (Тит 3:4-7). Ние сме грешници, които не могат да направят нищо, за да впечатлят или удовлетворят Бога (Рим. 3:23; 5:6-8).
КЛЮЧОВИ РАЗЛИКИ МЕЖДУ АЗ-ОБРАЗА И БИБЛЕЙСКИЯ ОБРАЗ
ОТГОВОР НА НЯКОИ ЛЪЖИ
ТРЯБВА ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ
Защитниците на АЗ-образа твърдят, че Писанието ни заповядва да обичаме себе си. Главния стих, който те използват, за да подкрепят това твърдение е Матей 22:39б, който казва: “Обичай ближния си като себе си”. Базирайки се върху погрешно тълкуване на този пасаж, много учители – на теорията за Аз-образа – виждат това като ясна библейска заповед за нас да обичаме себе си. Обаче, никъде в този пасаж (Мат. 22:36-40) няма заповед от Господа за нас да обичаме себе си. Всъщност, няма място никъде в Библията, където да ни се казва да обичаме себе си. Вместо това, винаги се приема, че ние вече обичаме себе си (обърнете внимание “както себе си” е написано в този пасаж, който изучаваме). Въпреки това, ни се казва, че това, което Исус е имал предвид е, че ние трябва първо да се научим да обичаме себе си, преди да можем да обичаме другите. С други думи, има реално три заповеди дадени тук (дори въпреки че Исус е казал, че са “две”). Заповядано ни е да обичаме Бога и ближния ни; след това Исус завършва, казвайки “На тези две заповеди стои целият закон…” Ако Исус казва, че тук са дадени две заповеди, как смеем ние да твърдим, че те са три!
Ефесяни 5:28,29 е друг пасаж използван от учителите на философията на Аз-образа, за да промоцират любовта към себе си. Казва ни се, че първо трябва да научим да обичаме себе си преди да можем да обичаме нашия семеен партньор, но пасажа ясно казва, че никога не е имало човек, който да не е обичал себе си. Нашия проблем никога не е бил липса на любов към себе си, но твърде много загриженост за себе си. Има, обаче, едно място в Писанието, където е спомената любовта към себе си: 2Тим. 3:2. Там ние намираме любовта към себе си на върха на списъка с грехове, които ще характеризират последните дни. Интересно е да се отбележи също, че гръцката дума, използвана за любов в този стих (phileo) говори за емоционалната любов като противопоставяща се на саможертвената любов (agapao) в други пасажи. С други думи, единствения стих в Новия завет, който говори за това, че обичаме себе си емоционално (да се чувстваме добре със себе си и т.н.) е предупреждение, че това е грях, който трябва да се избягва.
НИЕ СМЕ ДОСТОЙНИ ЗА БОЖИЯТА ЛЮБОВ
William Kirwin в “Библейски концепции за християнско консултиране” (стр. 107), казва: “Сякаш Христос е казал, че имаме такава стойност, че Той ще умре; дори ще преживее Ада, за да можем да бъдем осиновени като Негови братя и сестри”. Donna Faster писа: “Разбира се най-голямата демонстрация на стойността на човека пред Бога е била показана в даването за нас Неговия Син (Изграждане на самооценката на детето, стр. 6). Погрешно!! Изпращането на Божия Син не е демонстрация на нашата стойност, но най-голямата възможна демонстрация на любовта, благодатта, милостта и благостта на нашия Бог. Истината е, че Бог ни спасява не, защото Той вижда нещо ценно в нас, но независимо от факта, че в нас няма нищо стойностно за спасяване (Рим. 5:6-10; Тит 3:4-7; Еф. 2:4-9). Такова изявление наранява нашата гордост, но въпреки това е вярно.
Защитниците на себедостойнството разрушават концепцията за благодатта. Самата дефиниция на благодатта е, че Бог ни дава това, което не заслужаваме. Ако ние сме достойни за Неговото спасение, тогава вечния живот не е дар на благодатта, но награда основана на нашата стойност, или добри дела. Това е концепция напълно отхвърлена в Писанието (Ефесяни 2:8,9). За да дойде един човек при Христос, първо той трябва да признае нуждата си от спасение. Ако го учим, че той е достоен пред Бога, означава да му направим голямо зло, а също е и небиблейска несправедливост. Колкото повече разглеждаме себе си в светлината на Библията, толкова по-ценни за нас стават любовта, благодатта и милостта на нашия Бог. Ако разглеждаме себе си достойни за някое от Божиите благословения, грубо обезценяваме Неговия безплатен дар на любов и благодат.
САТАНА ХАРЕСВА, КОГАТО МИСЛИМ ЛОШО ЗА СЕБЕ СИ
Учителите на Аз-образа биха искали да вярваме, че трябва да имаме добър Аз-образ, или иначе дявола ще има силни позиции в живота ни. Те вярват, че лошия Аз-образ ще ни попречи да разпознаем своята ценност пред Бога и поради тази причина няма да приемем Неговия дар на спасение. Истината е, че Сатана не се интересува какво мислим за себе си, докато сме заети със СЕБЕ СИ. Ако той може да ни държи обвързани с нашата личност, той ни предпазва от това да бъдем ангажирани с Бога и с другите, както пък ни насочва Писанието (Фил. 2:3-8).
Проблемът на човека винаги е бил гордостта. От началото човекът е искал да бъде като Бога (Бит. 3:5). Дяволът, самият той, е авторът на греховната гордост (Исая 14:13,14). Този вид отношение и високо мнение за себе си не само е причинило изгонването на Сатана от небето и осъждането му за вечността, но също е станало и неговото любимо средство да държи хората настрана от доверието в Бога.
БИБЛЕЙСКАТА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА АЗА
Jay Adams в “Библейската гледна точка за самооценката, любовта към себе си и Аз-образа” казва: “Докато в Библията нямаме доказателство за някаква загриженост за това, че имаме твърде малко самооценка и затова никакви насоки за повишаването и, Бог наистина показва, че иска да оценяваме себе си – дотолкова, доколкото е възможно да направим това акуратно” (стр. 113). В Римляни 12:3 Павел инструктира своите читатели как да оценяват себе си по отношение различните дарби, които Бог им е дал. Правейки това, той осигурява принципът, който би трябвало да използваме, за да оценяваме себе си относно всяка област от живота ни. В този пасаж “твърда преценка” означава (и изисква) да се направи смислена преценка, основана на доказателства. Обърнете внимание, че предупреждението на Павел е против това да мислиш за себе си “твърде високо”. Той не казва нищо относно това да се внимава да не мислим твърде “ниско” за себе си.
Когато оценяваме себе си според твърдата преценка, какво намираме? Като вярващи ще открием, че Бог е достигнал до нас напълно чрез благодат, за да спаси грешници, които не заслужават това, като ни прави деца на Бога! Ние сме били приети от Бога (Откр. 3:4), не защото сме го заслужили, но поради Божията любов. Ние също така сега знаем, чрез Писанията, че Бог уникално ни е екипирал, за да Му служим в този свят и в Неговата църква. Нашата стойност не се базира върху сравнението между нас и другите (между другото това е забранено – 2Кор. 10:12), но върху позицията, която имаме в Христос и дарбите, с които Той ни е дарил, за да живеем за Него.
Като християни, предполага ли се, че трябва да мислиш лошо за себе си? Изобщо не! Позицията на Писанието е, че ние трябва да се фокусираме върху Бог и другите, а не върху себе си (Мат. 22:36-40; Фил. 2:3-8). Всяка прекалена ангажираност с Аза (независимо дали мислиш твърде високо, или твърде ниско) е небиблейски отговор на Божието слово. Писанието започва от позицията, че ние вече се обичаме и ни заповядва да обичаме по същия начин и другите. Всъщност, трябва да поставим интересите на другите преди нашите собствени (Фил. 2:3,4).
ИЗСЛЕДВАНЕ
Повечето хора биха приели, че тъй като секуларните и християнските части на нашето общество са преминали на страната на Аз-образа, очевидно научното изследване е открило, че ниската самооценка е много разпространена, а нуждата да се изгради добър Аз-образ е огромна. Но случаят не е такъв. Всъщност, повечето изследвания са показали, че и децата и възрастните в нашето общество всъщност оценяват себе си прекалено високо. В добавка, изглежда, че няма никаква връзка между Аз-образа и поведението. Ето просто няколко примера:
• Откритията на борда на колежа (чрез проучвания направени на милиони ученици от горните класове на средното училище, които правят тестовете си) показват, че седемдесет процента са определяли себе си над средното ниво; два процента под средното ниво. Шестдесет процента са разглеждали себе си като над средното ниво с “атлетическа способност”; само шест процента са казали, че са под средното ниво. Що се отнася до “способност да се справяш с другите”, нула процента са определили себе си в най-високите десет процента, а двадесет и пет процента са поставили себе си в най-високия един процент (Изкуствено увеличеното Аз, стр. 23,24).
• В едно проучване, 94% от членовете на факултета са считали себе си като по-добри от средните си колеги (“Нов поглед на гордостта,” в “Твоето по-добро Аз”, стр. 90).
• В скорошно издание на Psychological Review, списание издавано от Американската психологическа асоциация, била публикувана статия със следното подзаглавие: “Тъмната страна на високата самооценка”. Авторите твърдят, след изучаване на много сериозни емпирични проучвания: “По наше мнение, ползите от удобните лични мнения прилягат най-вече на Аза, и те са, освен всичко друго, потенциален проблем на всеки”. (Докладвано във Fortune, April 29, 1996, стр. 211-212). Newsweek твърди, че въпреки че са били проведени повече от десет хиляди научни проучвания на самооценката, експертите не могат дори да се съгласят какво е тя (Newsweek, Feb. 17, 1992, “Хей, страхотен съм,” стр. 48-51).
• Може би най-обширното изучаване от такъв вид е направеното от Калифорнийската Task Force по самооценка. U.S. News and World Report (April 2, 1990) казва относно това изучаване: “Ерата Буш са оказва съвършеното време за програми за самооценка. Те не струват почти нищо. Те предлагат светлината на оптимизма на слънчева Калифорния във време на голям песимизъм. Те са прости – лесно се възприемат, лесно се разпространяват. А в системите на обществените училища, разкъсвани от съревноваващи се силови групи, те нямат естествени врагове. Те имат само един недостатък: Те са ужасна идея. Първо, независимо от докладите от първа ръка на много учители, няма почти никакво доказателство от изследвания, че тези програми работят. Книгата “Социалната важност на самооценката”, която е, всъщност, цялото проучване, направено от Калифорния task force, откровено казва: “Един от разочароващите аспекти на всяка глава в този том… е колко малко се изследват досега асоциациите между самооценката и нейните последици”. Всъщност тези връзки са толкова близко до нулата, колкото можете да си представите в социалните науки”.
Факт е, че движението Аз-образ не е нито библейско, нито научно. То е мода, която постепенно ще отмине след като нанесе огромна рана в нашето общество и за нещастие в твърде много църкви. Чрез Божията благодат и истината на Неговото Слово, вярващите не трябва да попадат в лъжите на Сатана. Можем да изберем да живеем чрез непогрешимото, никога непроменящо се Божие Слово!
ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ, БИБЛЕЙСКАТА ГЛЕДНА ТОЧКА
Взаимозависимостта е една от “горещите теми” в момента в съвременната психология. До преди няколко години думата (и дори схващането) беше фактически непозната; не всеки изглеждаше взаимозависим. Целите на тази част са да дефинират взаимозависимостта, да погледне на това, което психолозите казва, че я причинява, да изследва предполагаемите и ефекти върху хората и да открие как да я излекува. В края ще изучим всичко това в светлината на Писанието.
ДЕФИНИЦИЯ НА ВЗАИМОЗАВИСИМОСТТА
“Първоначално, взаимозависимостта е била използвана, за да опише човек, чиито живот е бил повлиян в резултат от ангажираността му с човек, който е бил химически зависим” (Martin Bobgan, “12 стъпки към унищожение”, стр. 15). Днес, обаче, дефинициите варират толкова много, че често е трудно да бъдеш сигурен за какво става въпрос. Например:
• “Взаимозависимия човек е този, който е позволил поведението на друг човек да му повлияе и който е завладян от контролиране на поведението на този човек” (Melody Beattie, Вече без взаимозависимост, стр. 31).
• “Взаимозависимостта може да бъде дефинирана като пристрастяване към хора, поведения или неща. Взаимозависимостта е заблудата да се опитваш да контролираш вътрешни чувства като контролираш хора, неща и събития, които са външни. За взаимозависимият, контролът, или липсата му, е централното нещо за всеки аспект от живота. Когато става въпрос за хора, взаимозависимият е станал толкова сложно вплетен в другия човек, че чувството за себе си – личната идентичност – е много силно ограничено, затрупано от идентичността и проблемите на другия човек” (”Любовта е избор” от Hemfelt, Minirth, & Meier, стр. 11).
• “Взаимозависимостта е състоянието, когато резервоарите на вашата любов се изпразват” (пак там., стр. 38).
• “Взаимозависимостта е пример за болезнена зависимост от силни поведения и от одобрението от другите в опит да се намери сигурност, лична стойност и идентичност” (in дефиниция, използвана на първата национална конференция по взаимозависимост 1989, Bobgan, стр. 17).
Объркани ли сте? Дори Melody Beattie, признатата говорителка по взаимозависимост, признава: “Има почти толкова много дефиниции по взаимозависимост, колкото и преживявания, които я представят. В отчаяние (или може би просветление), някои терапевти са заявили “Взаимозависимостта е нищо и всеки е взаимозависим” (Без повече взаимозависимост, стр. 29). Не само експертите са несигурни относно това какво е това разстройство, те не са сигурни и кой го има. Minirth и Meier ни казват, че грубо сто милиона Американци страдат от взаимозависимост; и затова, ние се борим с епидемия от зашеметяваща степен (Любовта е избор, стр. 14). От друг източник е установено, че 85% от взаимозависимият пазар е женски. Причината за това е, че главно традиционните феминистки елементи и поведения, като развиване, поддържане и грижа за интимните взаимоотношения, са често считани за симптоми на взаимозависимост. Жени, които са избрали да се грижат и подкрепят, вместо да поставят собствените си чувства и желания над другите, са определени като взаимозависими – в нужда от психологическа помощ. Докато бихме признали, че тези елементи могат да бъдат доведени до крайност от някои, ние сме силно загрижени, когато ни се казва, че почти цялото зряло население (особено жените), страда от тази “болест”. Възможно ли е психолозите да са объркали взаимозависимостта с несебелюбивите действия на любов? Целта на противниците на взаимозависимостта да не би да е да ни превърнат в раса хора, които служат на и обичат себе си повече от другите? Ако е така, те са в противоречие с Филипяни 2:3,4.
ПРИЧИНАТА ЗА ВЗАИМОЗАВИСИМОСТТА
Какво кара един човек да стане взаимозависим и какви са ефектите на тази “болест” върху живота на взаимозависимия? Minirth and Meier твърдят, че причините за взаимозависимостта са: “непосрещнати емоционални нужди, изгубено детство, и принудата да поправиш дисфункционалното семейство (пак там, стр. 15). Докато тези причини са свързани, ние ще ги разгледаме една по една:
Непосрещнати емоционални нужди: Теорията е, че ние всички имаме резервоар за любов вътре в нас. Ако той не е бил напълнен от “важните други” в живота ни, емоционалните ни нужди няма да бъдат посрещнати; поради тази причина ще станем взаимозависими (виж пак там, стр. 33ff). Тази теория е особено вярна за децата.
Изгубено детство: децата изгубват своето детство чрез насилие/злоупотреба, обикновено от родители и хора, които имат ролята на родители. Активната злоупотреба, като например кръвосмешението, физическото насилие или дори прекален гняв от страна на родителя, са най-разпознаваната форма на насилие – насилие, което не трябва да отричаме или омаловажаваме. Обаче, на нас ни се казва за по-слабо доловими форми на насилие, които очевидно оставят подобни белези в живота на детето. Minirth и Meier ни информират за следните форми на насилие, които често не се разпознават: един родител, който е преангажиран и не е на разположение на детето в емоционален смисъл, едно дете, което не е насърчавано постоянно, липсата на докосване и прегръдки в семейството, родители, които не са в мир (един с друг) сексуално, родители, които изискват “твърде много”, родители, които изискват твърде много от децата си, родител, който е твърде строг, и т.н. (пак там, стр. 52-62).
Ще споменем две неща на този етап: Отбележете ужасния натиск, който гледната точка за взаимозависимостта поставя върху родителите. В кой момент преминаваме от това да сме емоционално на разположение към разглезване на децата ни? Кога сме прекалено сурови, вместо твърди? Как знаем дали не очакваме прекалено много от децата си, или не достатъчно? Каква ужасна позиция, в която изпадаме, когато знаем, че отговорите на тези въпроси са относителни, и въпреки това да знаем, че провал от наша страна ще “бележи” децата ни за цял живот. Библейската гледна точка е, че родителите имат отговорност към децата си, но че те не са отговорни за изборите, които децата им правят. По подобен начин, вместо на виним родителите си за грешките, които са направили, докато са ни отглеждали, ние трябва да поемем отговорност за собствените си действия.
Чрез взаимозависимата дефиниция на насилието, почти всички деца в миналото са били насилвани и би трябвало да са развили взаимозависимост. Как родителите на десет или повече деца биха могли винаги да бъдат емоционално на тяхно разположение? Как родителите биха могли да пълнят резервоарите за любов на децата си, когато работят по над шейсет часа на седмица и често и децата им работят на пълен работен ден? Дори нещо още по-важно, ако взаимозависимостта е била наш проблем през всички тези години, защо Бог не ни е дал инструкции как да се справяме с това? Трябва ли да вярваме, че Бог е позволил на всички Негови люде до 1980-те да бъдат неподготвени да се справят с този сериозен проблем? Трябва ли да вярваме, също, че Бог не е избрал да се справи с взаимозависимостта в Неговото слово, но е открил този проблем и неговото разрешение, на невярващи мъже и жени, като Freud, Maslow и Beatte?
ПРИНУДАТА ДА ПОПРАВИШ ДИСФУНКЦИОНАЛНОТО СЕМЕЙСТВО:
Minrith and Meier ни казват: “Ние всички притежаваме една основна нужда да пресъздаваме познатите, първоначалните семейни ситуации дори ако познатото, ситуацията, е деструктивна и болезнена” (пак там, стр. 65). Защо някой би искал да пресъздаде една болезнена ситуация? Защо, защото ние сме принуждавани от несъзнавания ни ум, който реално контролира (както ни се казва) 80% от нашите решения (очевидно без съзнателното ни знание) (пак там, стр. 65). Но защо бихме избрали несъзнателно да поставим себе си в такава болка? Помислете върху следните три причини, дадени от последователите на взаимозависимостта:
- Ние вярваме, че ако първоначалната ситуация може да бъде пресъздадена в съществуване, този път ще можем да я поправим. Можем да изцелим болката. Знаем, че можем! Взаимозависимият притежава една мощна нужда да се върне и да поправи погрешното, той трябва да излекува първоначалната болка.
- Ние вярваме, че сме отговорни за разваленото първоначално семейство; затова, трябва да бъдем наказани – заслужаваме болка. Взаимозависимите хора могат всъщност да бъдат увлечени от страданието.
- Ние вярваме, че тук е този копнеж за познатото и сигурното. Дори ако миналото е било болезнено, най-малкото това е бил домът ни.
John Bradshaw, популярен автор и ТВ взаимозависим гуру, поставя вината върху библейското учение, че всеки е роден в състояние на грях. Той твърди, че подобно учение създава личност, основана върху срама, която е определена да стане пристрастена. Той казва: “Много религиозни деноминации преподават концепцията за човека като направен окаят от първоначалния грях… С първоначалния грях вие сте победени преди още да започнете” (Излекуване на срама, който ви връзва, стр. 64).
Всъщност, различните “експерти” излизат с различни (и често противоречиви) причини защо те вярват, че хората стават взаимозависими. Защо има толкова много мнения? Може би този цитат от “Wellness Letter” на Калифорнийския Университет добре обяснява проблема: “Литературата по въпроса за взаимозависимостта е основана на твърдения, обобщения и анекдоти… Да започнем без най-малката нишка от научно доказателство и нарочно да наричаме големи групи хора болни, може да е от полза на малцина, но е потенциално вредно, а също и експлоатиращо. Ако, както бестселърите твърдят, “цялото общество е пристрастено” и 96% от нас сме взаимозависими, това поставя ценните малцина извън възстановителните центрове – но в тази точка, в която твърденията стават най-малкото абсурдни” (Oct., 1990 стр. 7, цитирано в Bobgan, стр. 33).
Няма нито научно, нито библейско доказателство, което да подкрепя твърденията на тези, които преподават теориите на взаимозависимостта, но защо истината трябва да се намесва в пътя на добрите неща?
ЕФЕКТИТЕ ОТ ВЗАИМОЗАВИСИМОСТТА
Казва ни се, че е много трудно да се различи дали поведението на взаимозависимият е било причинено от неговата “болест”, или “болестта” е била причинена от неговото поведение. Във всеки случай, Melody Beattie групира проблемите на взаимозависимите хора около следните категории: грижа, ниска лична стойност, потискане, мания, контролиране, отрицание, зависимост, лоша комуникация, слаби граници, липса на доверие, гняв, сексуални проблеми, различни и прогресивни (Без повече взаимозависимост, стр. 37-45). След като прочетете нейните списъци, ще разберете, че малцина, ако има такива изобщо, могат напълно да избягат от етикета “взаимозависим”.
Minirth and Meier винят пристрастяванията и натрапчивите импулси за взаимозависимостта. Още по-важно, те твърдят, че взаимозависимият е неспособен да се покорява на Бога: “Най-първата привилегия на християнина и, съответно отговорност, е да чуе и отговори на Бога. Взаимозависимият не може нито да чуе ясно, нито да отговори адекватно. Толкова е просто” (стр. 171). Колко жесток трябва да е Бог, за да изисква покорност от хора, които не могат да се покоряват, поради техните емоционални заболявания (причинени обикновено от груби родители), и след това да ги наказва поради тяхното непослушание. Или апостолите на взаимозависимостта са прави, или Бог (в словото Си) е – не може да имаме и двата начина!
ЛЕКАРСТВОТО
За да се възстановят от взаимозависимостта, тези хора трябва да се включат в една програма от 12 стъпки, която е специално приготвена за тях: Анонимните Взаимозависими, която е почти идентична с Анонимните Алкохолици – със само малки промени в стъпките (виж статията ни върху програмите за възстановяване в 12 стъпки). Друга опция е да се влезе в клиника, като тази на Minirth and Meier, и да се премине през тяхна подобна програма.
Като обобщение, привържениците на взаимозависимостта биха казали: “Взаимозависимите носят изопачени послания относно собственото им чувство за стойност и подобни вести се създават в дисфункционални семейства. Тези вести трябва да бъдат изчистени чрез регресивна терапия и заменени с позитивни, подкрепящи личността, вести (Bobgan, стр. 46). (Може да е от полза да прочетете нашата статия върху Аз-образа).
Писанията ни учат на един много различен метод на промяна и растеж. Този метод е описан в места като Ефесяни 4:22-24, където ни се казва да съблечем стария човек, да облечем новия и да бъдем обновени в духа на ума ни. Специфични приложения на този принцип ще зависят от проблема, пред който се изправяме.
Психологичният свят (включително и християните психолози) греши, защото той има погрешна антропология (възглед за човека), основана на човешката мъдрост, вместо върху Божието слово. Психолозите вярват, че хората имат лошо поведение и развиват емоционални и психологични проблеми, защото резервоарите им за любов са празни. Ако те могат да получат напълване на “резервоарите им за любов” от “значимите други”, или дори от Бога, техните проблеми ще бъдат разрешени. Крайният резултат е, че всеки ще живее за себе си. Библията казва, обаче, че ние имаме лошо поведение, защото сме напълно покварени, като сме родени с грешно естество. Като резултат, ние реагираме по грешен начин на нашите проблеми. Разрешението, предложено от Бога е да живеем библейски. Прогресивното освещение е нашата цел, докато живеем за прослава на Бога. Движението за взаимозависимостта бързо обръща библейското живеене в порок. На тези, които избират да поставят Христос и другите преди своите собствени нужди, им се казва, че са болни и се нуждаят от терапия. Чудно ли е, тогава, че техният свят е объркан?
ВЪТРЕШНО ИЗЦЕЛЕНИЕ И ВИЗУАЛИЗАЦИЯ
Един от увеличаващите своята популярност методи за справяне с днешните проблеми е Вътрешното Изцеление (също познат като изцеление на спомените, или изцеление на повредените емоции) чрез употребата на визуализации. Някои от по-добре познатите практикуващи тази методология са били: Agnes Sanford, Ruth Carter, Dennis & Rita Bennett, и сред протестантите не-харизматици, David Seamands. Книгите на Seamands, “Изцеление на увредените емоции” и “Изцеление на спомените” са, може би, стандартните текстове по въпроса. Тези книги са силно препоръчвани от Gary Collins, James Dobson и християнската фондация на Narramore, сред всички други. Книгите са публикувани от Victor Books (подразделение на Scripture Press) и са продали над 600 000 броя от 1981. В тази статия ще разгледаме ученията и техниките на Вътрешното Изцеление в светлината на Писанието.
ВЯРВАНИЯТА НА ВЪТРЕШНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ
Обстановка:
Има много повърхностни различия между учителите, но основната структура на подходите на Вътрешното Изцеление е Фройдистката гледна точка за човешкото естество, която учи, че всичките ни проблеми имат своя корен в ранното ни детство и че тези ранни болезнени преживявания са били ограничени в нашето подсъзнание. В добавка към това, най-малко в християнските кръгове, един Исус, който обича безусловно е представен мисловно в миналото ни, за да изцели раните от детството. Движението за Вътрешно Изцеление сред християните, извира от гледната точка, че нито Божието Слово, нито Христовата сила, така както Библията учи за тях, са достатъчни, за да посрещнат нуждите на хората с дълбоко увредени емоции, които произлизат от детството. Seamands казва: “В началото на моят пасторски опит, открих, че се провалям в помагането на две групи хора чрез регулярните служения в църквата. Техните проблеми не бяха решени чрез проповядването на Словото, посвещението на Христос, изпълването с Духа, молитвата, или тайнствата… През това време на изследване, Бог ми показа, че обичайните начини на служене никога не могат да помогнат на такива проблеми. И Той започна да ми помага да отворя сърцето си към личното себеразбиране и към нови дълбочини на изцеляващата любов чрез моят брак, моите деца и интимни приятели” (Изцеление на увредени емоции, стр. 7).
Колко е чудно да откриеш, че Бог е разкрил на David Seamands това, което Той никога не е открил на апостол Павел! Колко напълно невероятно е да мислим, че Бог е чакал до 1966, за да ни каже, че Неговото слово, молитвата и Святия Дух са били неспособни да решат много от реалните проблеми в живота ни – че ние трябва вместо тях да се обърнем към Freud и неговите ученици за отговори. Когато човек вземе върху себе си отговорността да добави своите прозрения към Божието слово, неизбежният резултат ще бъде грешка. В основата на цялата ерес е вярването, че Писанията не са достатъчни и могат да бъдат усъвършенствани чрез мъдростта и/или откровенията на човека.
Учения относно човешкото естество:
Вътрешното Изцеление учи, че нашите проблеми се причиняват от грехове срещу нас. Хората са в основата си жертви: наранени, засегнати, нуждаещи се, лишени – че ние всички сме грешници е само от второстепенна важност. “Сърцето” е един пасивен склад за потиснати рани, непосрещнати нужди и копнежи за любов. (Би трябвало да коментираме тук, че библейското “сърце” представя вътрешния човек: нашия интелект, емоции и воля). Дълго забравени спомени и преживявания в детството (дори преживявания в утробата; Изцеляване на спомените, стр. 16-19) причиняват личностни и поведенчески проблеми. Такива проблеми викат за “изцеление”. С други думи, ние имаме лошо поведение, защото сме жертви. Ние грешим, защото страдаме; вършим зло, защото на нас ни е било направено зло. Единствения начин, по който ще можем да спрем да правим лоши, деструктивни избори (да спрем да реагираме по грешен начин) е да елиминираме болката и страданието на миналото (адаптирано от семинар на David Powlson).
Учения свързани с Христос:
Христос на Вътрешното Изцеление е обичащ, не съдещ, безусловно приемащ и изцеляващ, който ще излекува всички наши рани и ще успокои нашите болки. Библейски, от друга страна, Исус е Спасител на човечеството. Той умря на нашето място, за да ни избави от наказанието, силата и присъствието на греха.
ТЕХНИКИТЕ НА ВЪТРЕШНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ
Изследване на миналото —
Нашите минали преживявания биват изследвани в опит да се идентифицират чувства на разочарование и отхвърляне, които вероятно причиняват нашите проблеми в настоящето (дори прости неща като злополуки, болести, или отлагания, могат да ускорят тези чувства, виж Изцеление на спомените, стр. 81-84). Докато тези рани не бъдат открити, не е възможно вътрешно изцеление.
В тази фаза на диагностика, увредените емоции трябва първи да бъдат идентифицирани. Следващото нещо, което трябва да бъде разкрито са раните, които са причинили тези увредени емоции. Разбира се, раните трябва да са били причинени от хора; така че, като следствие изследването води до тези, които са ни наранили. David Powlson ни дава тази полезна диаграма:
УВРЕДЕНИ ЕМОЦИИ
|
|
РАНИ
|
|
ТОЗИ, КОЙТО НАРАНЯВА
Визуализация —
“Чрез един процес на направлявано въображение, приемащият всички Исус се възпроизвежда обратно в паметта на травматичните минали събития. Интензивна молитва се предлага към Святия Дух, за да бъде мистичния откривател на проблемните области и след това Целител” (Powlson). Секуларните използващи Вътрешното Изцеление биха заместили друга важна фигура на мястото на Исус като този изцелител, който приема всички. Например, един студент по психология може да си представи Carl Rogers; човек, който се увлича по историята може да си представи Abe Lincoln; един будист би си представил Буда. Личността, която играе ролята на изцелител не е важна; в края на краищата това става в нашето въображение, а не в реалността. Това, което е важно за Вътрешното Изцеление е, че вие вярвате в изцелителната сила на тази личност, която сте извикали обратно във вашето минало. Много малко значение има дали този изцелител е Исус или Доналд Тръмп, докато имате вяра в този човек. Друга диаграма от Powlson показва този процес:
НОВ АКТЬОР
(КАТО ИСУС)
КОЙТО ЩЕ НИ ПРИЕМЕ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ
|
|
ТОЗИ НОВ АКТЬОР
ДОНАСЯ В МИНАЛОТО НИ
ОПИТНОСТТА НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО
|
|
НИЕ СТАВАМЕ НОВИ ХОРА
СПОСОБНИ ДА
РЕАГИРАМЕ & ЖИВЕЕМ РАЗЛИЧНО
БИБЛЕЙСКАТА АЛТЕРНАТИВА НА ВЪТРЕШНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ
Вътрешното Изцеление е създало един Исус, който ще посрещне нуждите, които ние мислим, че трябва да бъдат посрещнати като отиде в миналото ни и като изцели раните ни. “Истинският Исус (не измислен такъв) среща реални хора (а не вътрешни деца на спомена) в настоящето (а не миналото). Той се занимава с поведенчески и личностни проблеми на хората чрез освещението” (Powlson). Исус-ът на Вътрешното Изцеление е не-конфронтиращ, безусловно приемащ Исус, Който ни приема при Себе си без значение на греховете ни. Вестта на истинското евангелие е, че Бог спасява хората дори въпреки че те са все още грешници (Рим. 5:1-11). Обаче, Той не просто ги оставя в греховете им, но вместо това, прощава греховете им и им вменява правдата на Христос (Рим. 4). Чрез благодат Той ги въвежда в Божието семейство и започва процесът на промяната им по образа на Исус Христос (Рим. 8:28,29).
Защитниците на Вътрешното Изцеление вярват, че страданието ни кара да имаме лошо поведение; Писанието, от друга страна, учи, че страданието разкрива характера ни (Рим. 5:3,4) и се използва от Бога, за да ни доведе до състояние на зрялост в Христос (Яков 1:2-4).
Библейския процес на решаване на личностни и поведенчески проблеми е доста различен от методите на Вътрешното Изцеление. Той започва с Божието слово, което разкрива сърцата ни (Яков 1:21-25; Евр. 4:12). В този момент ние можем да отидем при истинския Христос за благодат, милост и помощ (Евр. 4:13-16). След това докато истинският Святи Дух служи в живота ни чрез Божието слово, ние ще растем в преизобилен живот и святост (2Петр. 1:3) и ще станем адекватни за всяко добро дело (2Тим. 3:16,17)!
ПОГЛЕД КЪМ ДЕПРЕСИЯТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ПИСАНИЕТО
Човекът, седящ пред мен, не отговаряше на въпросите ми. Той седеше, неподвижен и гледаше към пода. Че е бил подложен на голям стрес, това беше всеизвестен факт за всички, които го обичаха, но че е бил толкова близо до “ръба” изненада всички ни. Скоро той беше в психиатричното отделение на местната болница, на лекарства и получаващ и индивидуално и групово консултиране. За нещастие неговият живот никога нямаше да бъде същия. Той беше дошъл до това състояние на дълбока (което някои биха нарекли “клинична”) депресия, поради небиблейски и греховни избори, които е правил през целия си живот. Въпреки че щеше да преодолее депресията, консултирането, което получи, подсили и потвърди тези избори. Напълно щеше да изостави своята съпруга и дете, да излезе от църквата и да последва своя безбожен начин на живот.
Брачните проблеми са причина номер едно, поради която хората търсят консултиране в САЩ. Депресията е много близо след това на второ място. Финансовите трудности са главната причина, поради която хората посочват като източник на тяхната депресия. Можем да разберем защо това е така, поради големите дългове, които мнозина имат днес, но често това е само върхът на айсберга. Всъщност, нашите финансови проблеми може да бъдат добър индикатор, че много други аспекти на живота ни са извън контрол – като всички те може да ни водят към депресия.
Ние всички имаме дни, когато се чувстваме мрачни, отпаднали, отегчени или изцедени. Може да наречем това чувство мека форма на депресия, но обезкуражението е вероятно един по-добър термин. Да очакваме да живеем в този свят без обичайните разочарования и мрачни моменти, е напълно нереалистично. Почти всеки главен характер на Писанието е имал лоши, нещастни или тъжни моменти, включително Исус Христос. Дори едно повърхностно четене на Псалмите, Еремия или Еклесиаст ни казва, че твърде много от живота, дори от живота на вярващите е депресиращо дори до сълзи, тъга и объркване. И въпреки това Бог никога не се извинява за това. Вместо това, Той ни информира, че използва точно тези неща, за да ни направи зрели по образа на Неговия Син (Яков 1:2-4; Рим. 8:28,29 и Рим. 5:3-5). Съвършения живот на последователното щастие и пълнота – свободни от всички ефекти на греха – ни очаква във вечността. Празнотата, тъгата и непълнотата на този живот са директни резултати от принципа на греха в този свят. Въпреки това, Бог използва тези изпити като средство да ни пази от това да се почувстваме прекалено удобно в настоящото ни състояние. Резултатът е, че подобно на Авраам, ние също “очакваме град с основи, чиито архитект и строител е Бог” (Евр. 11:10). Така че, докато имаме голям мир в Христос – и много чудесни и красиви неща в този живот, на които да се радваме – определено е небиблейско да очакваме да бъдем “щастливи, щастливи, щастливи през цялото време” (както се пее в песента).
Обаче, докато можем да очакваме да бъде обезкуражавани от време на време, много хора се борят с дълбока депресия. Можем да определим депресията като: “Това отслабващо настроение, чувство или израз на безнадеждност, чиито резултат е отказ от стремеж за справяне с живота”. Такъв човек най-малкото ще бъде частично изключен; т.е. той ще спре да функционира в много области. Депресирания човек може да иска да спи през цялото време (или най-малкото да лежи на леглото през целия ден); той може лесно да плаче; може да спре да ходи на работа или да върши необходимите задачи в къщата си; може да спре да се храни или да яде постоянно; ще чувства, че животът е безнадежден, и т.н. Целта на това изучаване е да се занимава с причините на депресията, резултатите от депресията и накрая, как да се занимаваме с нея по Божия начин!
ПРИЧИНИТЕ ЗА ДЕПРЕСИЯТА
Важно е да разберем, че депресията не е проблемът в и на себе си; тя е отговор или реакция на нещо друго. Поради тази причина, Писанието не казва почти нищо относно депресията само за себе си. Обаче, то има много да каже за причините, които причиняват депресията.
Библията учи, че депресията не се причинява от обстоятелствата в живота ни, но по-скоро чрез небиблейските ни реакции на тези обстоятелства (и изключение на определени физически проблеми и мозъчни разстройства, с които ще се занимаем след малко). Това може да бъде доказано и библейски и чрез наблюдение. Примери, като разликата между начина, по който Юда и Петър се справиха с греховете си, изобилстват в Писанието. В ежедневния живот виждаме хора, които се вгорчават и стават постоянно депресирани поради парализиращ нещастен случай; след това виждаме хора като Joni Erickson Tada, които напълно са способни да използват подобна ситуация като средство за растеж – разликата е в реакциите.
За нещастие, депресирания човек обикновено не е дал един небиблейски отговор на своите проблеми, вместо това обикновено е направил цяла серия от тях, като по този начин е усложнил възстановителния процес. Неправилното мислене има като резултат безотговорно поведение, което увеличава депресията, която пък в отговор стимулира още неправилно мислене… (”Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, и с въжетата на своя грях ще бъде държан” Притчи 5:22).
С други думи, депресията често изниква от насочен надолу цикъл, в който започваме с проблем, реагираме на него по греховен начин, което причинява усложняване на проблема, което път има за резултат допълнителен грешен отговор и т.н. Както ще видим по-късно, този цикъл трябва да бъде спрян и да започне цикъл от библейски отговори, който да води нагоре.
НЯКОИ ОТ ОБЩИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ДЕПРЕСИЯТА
Физически проблеми
Някои хора може да страдат от депресия като резултат от увреждане на мозъка, или някой друг тип заболяване. Други може да били диагностицирани, че имат химичен дисбаланс, и докато трябва да имаме предвид такава възможност, не вярваме, че това е толкова възможно, колкото много хора считат. Теорията за химичния дисбаланс е станала модна в настоящето и има за резултат факта, че водещия метод на терапия за депресираните хора са лекарствата. Когато един човек бива диагностициран като имащ химичен дисбаланс, той би трябвало да зададе следния въпрос (предложен от Dr. Bob Smith, християнски лекар, който е също активно включен в библейско консултиране): “Кой химикал и в каква степен е извън баланс?” В повечето случаи отговорът ще бъде: “Не знаем”. Такъв отговор от медицинското общество определено би трябвало да даде на вярващия човек много за размисъл.
Вместо да учим хората как да се справят с проблемите си, ни твърде често просто покриваме тези проблеми с лекарства. За една интересна статия върху депресията от секуларна гледна точка виж U.S. News and World Report, March 5, 1990, “Побеждаване на депресията,” стр. 48-56. Тази статия посвещава себе си на “едно ново поколение лекарства (които) позволяват усъвършенстване и гъвкавост в лечението, които не са били възможни в миналото”. Докато употребата на лекарства за лечение на депресията може да е най-доброто, което един неспасен свят може да предложи, за щастие християните имат други ресурси. Имайки това предвид, определено би било мъдро да използваме лекарствата като последно средство, а не като първо. Би трябвало да започнем с внимателно изследване на мислите и действията в живота ни, които може да са в корена на нашия проблем. E. Fuller Torrey (психиатър, изследовател, който не би се съгласил с нашата позиция върху психологията) въпреки това, приема, че около 5% от тези, които отиват при психиатър, са хора с органични или мозъчни заболявания, около 75% са хора с проблеми, свързани с живота, а другите 20% ще изискат по-внимателно изучаване, за да се направи финална преценка (Как да съветваме от Писанието, стр. 4). След като казахме всичко това, все още препоръчваме едно пълно физическо изследване за човека, който се бори с дълбока депресия.
Физическата и/или емоционалната умора, също като и хранителните навици, също може да бъде фактор. В 3Царе 19 главната причина за депресията на Илия излиза, че е умората, съчетана с отпадане на вярата. Божията първоначална терапия за Илия е храна и сън (стихове 5-8). По-късно Бог помага на Илия да отмести погледа от себе си към Бога (Който разкрива Своя суверенитет, ст. 11 и 13). След това, Той кара Илия да възприеме един реалистичен поглед за живота (ст. 18), и накрая Той отново има пророка Си в служене (ст. 15-19). Целия процес отнема няколко седмици.
Примерът на Илия е такъв, че депресирания човек трябва да го изучава, защото – подобно на този велик Божий човек – депресираните хора често се фокусират върху себе си, вместо върху Бога и другите. Този фокус често бива още повече изопачаван от умора и лошо хранене. Лечението често е префокусиране на нашето внимание, а също и почивка и подходящи хранителни навици.
Вина
Псалми 32,38 и 51 описват депресията на виновния човек. (Обърнете внимание на Псалм 32:3-5: “Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден; Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми”) Някои вярват, че причина номер едно за депресията е неразрешената вина. Често тази вина може да дойде от грехове извършени преди години, в които Божието прощение или никога не е било търсено, или не е било прието. Ако вината не бъде разрешена чрез изповед на греха (1Йоан 1:9), депресията ще бъде естествения резултат. Християните не трябва да очакват да практикуват съзнателно грях, без да се изправят пред съответните му последици, една, от които може да е депресията.
Небиблейска перспектива за живота
В Псалм 73 Асаф е депресиран от просперитета на безбожните. Той чувства, че е живял праведно напразно, докато неправедните са живели по лесния начин. (Пс. 73:12,13: “Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство! Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си”) Докато той не видя живота от Божия гледна точка (библейската перспектива), той не можа да излезе от своята депресия. (Пс. 73:16,17: “И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно, до като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им”) В един свят на объркване една небиблейска перспектива за живота трябва да бъде една от главните причини за депресията.
Да живееш според грешни приоритети
Попитайте почти всеки християнин какви са приоритетите му в живота му и той ще ви отговори: Бог, семейството и работата (и то в този ред). И въпреки това в много случаи нашите приоритети са контролирани от “тиранията на спешното” – това, което прави най-много шум в живота ни, получава най-много внимание.
Като резултат, може да открием, че времето ни се доминира от работа, грижа за децата, поддържане на къщата, продължаване на образованието или занимание с нашето хоби и т.н. Докато тези неща са всички добри и необходими, често те ни оставят малко време, което да прекараме с Бога или семейството. Неизбежно ще дойде ден, когато нашите кладенци ще пресъхнат (Ер. 2:13: “Защото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води и си изсякоха щерни, разпукнати щерни, които не могат да държат вода”) и ще се изправим пред “бърнаут”, “криза на средната възраст”, “липсата на първите седем години” и др. Тъжно е, че вероятно никога няма да разберем истинската причина за проблема.
Обаче, истинският проблем е ясен и прост: небиблейско живеене. Може да се сме извършили голям грях, но сме пренебрегнали “Изворът на живата вода” и то за толкова дълго време, че накрая плащаме цената.
Небиблейски стандарти
Независимо какво от тези ще използваме – легализъм, мистицизъм или перфекционизъм – ние изследваме живота си чрез погрешните стандарти. Божия стандарт е, че ние трябва да сме израстващи вярващи (Евр. 5:11; II Петр. 1:5-8 и II Петр. 3:18). Ние не сме съвършени и Бог знае това; нашата цел трябва да е да растем в Него.
Центриране в себе си
Ние сме призовани да бъдем центрирани в другите (Фил. 2:3,4 и Деян. 20:35) и центрирани в Бога (Мат. 6:33). Всичко в нашето общество противоречи на това като ни казва, че ние трябва да бъдем съсредоточени в себе си. Казва ни се, че трябва да се грижим за Аз-образа си, да обичаме себе си, да сме уверени в себе си и отстояващи себе си, трябва да се грижим за себе си – и т.н.
И въпреки това Исус ни казва да отречем себе си, т.е. ние трябва да изгубим себе си, заради Него (Лука 9:23,24); казва ни се да оставим доверието си в плътта (Фил. 3:3); казва ни се, че това, че хората обичат света е белег за нашето зло време (2Тим. 3:2). Не е чудно, че хората, които правят точно обратното на това, което Писанието им казва, имат проблеми да се справят с живота си.
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕПРЕСИЯТА
Без съмнение има и други причини за депресия, но повечето от тях попадат под една от общите категории, които вече цитирахме. Сега ние искаме да споменем някои от резултатите от депресията – преживяванията, които вероятно ще имате, когато сте депресирани.
Преди да навлезем в това, би било от полза да посочим, че въпреки че може да сме депресирани, все още биваме държани отговорни за действията си. Например, Павел е имал един явен физически проблем във 2Кор. 12, който не е бил негова грешка. Тъй като той се е чувствал болен и вероятно е страдал много от болестта си, със сигурност той е имал правото да се е чувствал раздразнен и депресиран – но това не е бил изобщо случая! Ето неговият отговор: “И Той ми каза: “Моята благодат е достатъчна за теб, защото силата се усъвършенства в слабостта”. Затова, по-скоро ще се хваля със слабостта си, за да може силата на Христос да обитава в мен. Затова съм доволен и в слабост, и в обиди, в отчаяние, в преследване, в трудности, за Христос; защото когато съм слаб, тогава съм силен (2Кор. 12:9,10). Очевидно проблемите и болката не ни дават правото да имаме греховно поведение!
Така че, въпреки че човек може да не бъде държан отговорен за вътрешен проблем, той е отговорен за воденето на живота си по Божия начин. Когато той се провали да реагира библейски, а вместо това се засегне, изпълнен със самосъжаление, или гняв, последицата може да бъде депресия.
Писанието дава някои живи описания на депресирани хора:
> Меланхолия и песимизъм (Псалм 32:3)
> Апатия и умора (Псалм 32:4)
> Безнадеждност (Псалми 38:2-4 и 10)
> Физически проблеми — болки в гърба, в главата и т.н. (Псалми 38:5-8)
> Отдръпване — често виним другите (Псалми 38:11; 55:6-8)
> Чувства и съзнание за вина (Псалми 51:3).
> Безсъние — или неспокоен сън (Псалми 42:2,3)
> Загуба на продуктивност (3Царе 19:3-5)
> Мисли за смърт или самоубийство (3Царе 19:4).
КАК ДА СЕ СПРАВЯМЕ С ДЕПРЕСИЯТА
Сега ще разгледаме някои практични действия от Писанието, които можем да предприемам, за да си помогнем да преодолеем депресията, в зависимост от случая.
Приемете Христос
Христос няма да бъде манипулиран; Той никога не трябва да бъде търсен поради някаква друга причина, освен заради Него. Обаче, една от ценните ползи от това да си дете на Бога е прощението на греха (Рим. 5:1-11). Както видяхме по-рано, често депресията е резултат от неразрешена вина; спасението премахва тази вина.
Репрограмиране на мисленето ни
В голяма степен, чувствата ни следват нашето мислене. Един депресиран човек ще направи добре, ако записва мислите си, когато е “долу”. Тези мисли, които водят до депресия трябва да бъдат посрещнато честно и заменени с живата библейска мисъл (Фил. 4:8 и Рим. 12:2). Например, един човек, който е депресиран като резултат от самосъжаление, трябва да бъде достатъчно честен, за да признае, че това отношение е греховно. Мислите на самосъжаление трябва да бъдат признати и заменени с мисли, които почитат Бога и се съгласяват с Писанието (напр. Рим. 8:28 и Яков 1:2-4).
Справяне с греховно поведение
Би трябвало да проверим всички фактори (инциденти и др) и/или примерите от живота, които са довели до нашите реакции на вътрешните проблеми. След това би трябвало да открием библейските действия и чрез Божията сила да започнем да заменяме тези греховни реакции с библейски чрез прилагане на принципа “събличане – обличане” от Ефесяни 4:22-24.
Достигане до други
Депресираните хора имат тенденцията да станат погълнати от себе си; в резултат, депресията се засилва. Затова, едно от най-добрите неща, които един депресиран човек може да направи, е да стане загрижен за другите (Фил. 2:4).
Не ме разбирайте погрешно; ние не учим на техника за преодоляване на депресията толкова, колкото насърчаваме хората да се върнат обратно към библейския поглед върху живота. Когато забравим себе си и се фокусираме върху другите – удовлетворяваме Бога. Като странична полза депресирания човек може да открие, че духът му се е повдигнал.
Фокусиране върху поведението, а не върху чувствата
Не правите това, което правите защото се чувствате по определен начин; по-скоро се чувствате по начина, по който се чувствате, поради това, което правите и мислите (Фил. 4:6-9). Вижте примера на Каин (Бит. 4:5-8).
Фокусирайте се върху специфичен план за действие
Развийте план за атака срещу греховните тенденции на човешкото сърце, което се предава на чувства повече, отколкото да следва пътя на християнската отговорност. Направете актуален списък на опциите и стъпките, които могат да бъдат направени за разрешаването на ситуацията.
Растете в приятелство
Отдръпването и самотата са едни от най-лошите неща, които депресираните хора могат да направят, защото отдръпването подсилва депресията и абсорбирането в себе си. Би трябвало да положим усилия да бъдем с тези, които могат да ни издигнат и насърчат, докато търсим как да направим същото за тях (Гал. 6:1ff и Евр. 10:24,25). Не сме съветвани да манипулираме хората, за да посрещнат нуждите ни, но сме мъдри да разберем, че Бог ни е дал приятели вярващи, които да ни насърчат, докато ние достигаме до тях.
Внимавайте с интроспекцията
Въпреки че инсайтът е важен за преодоляването на депресията, той може да стане нездравословен, когато отиде отвъд това, което е здравословно, в патологична интроспекция (1Кор. 4:3-5).
Спрете да опитвате да си го върнете
Отмъщението и другите форми на гнева могат да причинят депресия (Рим. 12:14-21 и Еф. 4:26,27).
Поемете отговорност за депресията
Прехвърлянето на вината към другите никога няма да помогне. Дори когато другите са съгрешили спрямо нас, депресията няма да е причинена от това погрешното, което са направили, но от нашите греховни реакции.
Разберете, че има надежда
Когато кажем, че повечето депресия е резултат от небиблейски и греховни реакции на проблемите, това звучи необичащо и грубо. Всъщност обратното е вярно. Когато разберем, че нашите реакции са, които причиняват депресия, тогава можем да се справим с тези реакции по Божия начин. Това разбиране ни дава надежда, че с Божията помощ, решението е възможно (Фил. 4:13).
Справяне с вината
Дори в живота на вярващия човек може да има неразрешена вина. Ако е така, трябва да търсим и приемем Божието прощение (1Йоан 1:9). Между впрочем, никъде в Писанието не ни се казва да простим на себе си; нямаме авторитет, за да направим това. Вместо това, само Бог може да прощава грехове; затова, наша отговорност е да отидем с Него при словото Му и да разпознаем Неговото прощение, когато сме изповядали нашите грехове.
Грижа за телата ни
Ние не сме чисто духовни създания, независимо колко близо при Бога идваме. Затова, трябва да се грижим за телата си. Подходящ сън, храна, почивка, отмора и упражнения – всички те помагат в борбата срещу депресията. (Отново, обърнете внимание на примера на Илия в 3Царе 19).
КОЙ, АЗ ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМ?
В малката брошура на Jay Adams, “Какво да правя с тревогата?”, той започва с тази хумористична история:
Джо се тревожеше през цялото време за всичко, всъщност, неговите приятели го знаеха като “тревожник”. Един ден Бил вървеше по улицата, когато видя своя тревожещ се приятел да подскача толкова щастлив, колкото може да бъде човек. Джо всъщност си подсвиркваше, тананикаше и носеше голяма усмивка; изглеждаше сякаш няма никаква грижа в света. Бил не можеше да повярва на учите си – беше очевидно, че беше станала радикална промяна. Той спря Джо и каза: “Джо, какво е станало с теб? Ти вече не изглеждаш разтревожен; никога не съм виждал по-щастлив човек”. Джо отговорил: “Чудесно е, Бил. Вече от няколко седмици не съм се тревожил”. Бил продължил: “Това е чудесно – как го направи? Какво предизвика тази промяна?” Джо обяснил: “Виждаш ли, наех човек, който да се тревожи вместо мен”. “Ами”, изумил се Бил, “Трябва да кажа, че това е нещо ново; кажи ми, колко му плащаш?” “Хиляда долара на седмица”. “Хиляда долара на седмица? Как е възможно да спечелиш хиляда долара на седмица, за да му платиш?” Джо отговорил: “Това е негов проблем”.
Чудесно ще е ако нещо подобно беше въобще възможно! Въпреки това, според 1Петр. 5:7, ние имаме дори още по-чудесна привилегия:
Поканени сме, дори ни е заповядано от Бога да Му позволим “да понесе теготите ни”; в добавка, тази услуга е безплатна!
Писанието има много да каже относно “тревогата” и нейния братовчед “страха”. За нещастие гръцката дума за “тревога” е рядко превеждана така, но вместо това с фрази като “не се грижете”, или “не мислете за това”. Като резултат, мнозина не разбират библейските учения по този много важен предмет. Докато много пасажи от Писанието са полезни, два се открояват – Мат. 6:25-34 и Фил. 4:6-9.
Дефиниция:
Гръцката дума за тревога означава “да разделиш, да разпориш или разкъсаш, да потушиш”.
Всички ние сме преживявали това потушаване, тези чувства, които ни завързват във възли и ни доминират в такава степен, че не можем да мислим за нищо друго. Всички сме лежали будни нощно време обезпокоени от нещо. Ръцете ни може да са се потели, стомахът ни – да е бил свит, може да не сме можели да се храним, или по-лошо – да не сме можели да спрем да се храним. Наричаме това тревога, загриженост или страх, и той е един от най-големите врагове на радостта и удовлетворението в живота ни.
Обаче, ние само описвахме ефектите от тревогата (какво ни причинява тревогата). Тревогата е загриженост за бъдещето, загриженост за неща, които не можем да контролираме и още по-лошо, над неща, които може и никога да не се случат! То е тази несигурност и чувството, че нещата са извън контрол, което ни кара да се разкъсваме (виж “Какво да правим с тревогата”, стр. 4).
ПРИЧИНИ ДА НЕ СЕ ТРЕВОЖИМ
В Мат. 6:25-34 Исус ни увещава да не се тревожим – ТРИ ПЪТИ. Думите Му не са просто безсмислени, като една поп песен от 1991, която ни казва “Не се тревожи, бъди щастлив” (“Don’t Worry, Be Happy.”). Вместо това, Исус ни дава някои конкретни причини защо не трябва да се тревожим:
Поради нашия Отец (Мат. 6:25-30)
Когато не успеем да разберем пълния контрол и обичащата грижа на нашия Отец над всички неща, започваме да се тревожим за бъдещето. За нещастие точно защото имаме добро теологическо разбиране за Божия суверенитет и любов, това не ни гарантира, че ще бъдем освободени от грижи. Като резултат от това Исус казва, че има някои неща, които трябва да разберем.
Трябва да разберем основата на живота без тревога —
Мат. 6:25: “Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?”
Когато Исус казва: “Затова ви казвам: Не се безпокойте”, за какво говори Той? Без съмнение Исус говори във връзка с 6:19-24, които ни учат, че ако ще бъдем освободени от тревогата, тогава две неща трябва да важат за живота ни:
Трябва да видим живота така, както Бог го вижда (6:19-23).
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!”
Докато разглеждаме живота така, както светът го разглежда – да живеем за временни неща като пари, успех, власт и др. ние ще се тревожим, защото тези неща никога не са стабилни; те никога не дават това, което обещават. Трябва да възприемем една божествена ценностна система.
Трябва да позволим на Бог да бъде нашият Господар (6:24).
“Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона”.
Че Бог е суверенен Господ над всичко никога не е било поставяно под въпрос. И въпреки това, в Божия план Той позволява на Своя народ да прави избор. Той дори ни дава свободата да правим греховни избори. Докато избираме да бъдем на оградата, която да контролира живота ни, никога няма да имаме истински мир на ума и сърцето. Така че, основата на живот без грижа е да видим живота така, както Бог го вижда и да изберем да Му позволим да бъде наш Господар.
Трябва да разберем Божията вярност (6:26)
“Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?”
Нашия Баща е дълбоко загрижен за нас, не поради нещо, което ние сме направили; но поради Неговата собствена благодат и милост. Нашия Господ не защитава мързела, което би било в противоречие на много други стихове. Вместо това, Той подчертава любящата грижа, която Бог има за Неговите деца. Както някой веднъж е казал: “Бог може да ни нарани, но Той никога няма да ни навреди”.
Трябва да разберем неефективността на тревогата (6:27)
“И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?”
Някога обръщали ли сте внимание на постиженията на тревогата? Някои, които можем да споменем включват главоболие, язва, сърдечни атаки, болки в гърба и други чудесни неща. Някои хора твърдят, че около 90% от нещата, за които се тревожим или никога не се случват, или са напълно извън наш контрол. Тревогата не е само греховна, тя е безполезна.
Трябва да разберем Божията бдяща грижа над нас (6:28-30)
“И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?”
Идеята: Ако Бог се грижи толкова добре за тревата, която съществува само един сезон, Той със сигурност ще се погрижи за Своите деца, които са определени за вечна слава. Това не означава, че Бог винаги ще осигурява последните модни неща. Тук всъщност изглежда, че Исус ги укорява за неправилно поставените им ценности. Дрехите са станали твърде важни за тях. Вместо това той ги насочва към един по-велик принцип – активната бдяща грижа на Бога.
“О маловерци” е фраза, която Исус използва само пет пъти: в Лука 12:28, където учениците се тревожеха за дрехи, в Мат. 8:26 и 14:31, където контекстът е страхът от потъването в морето и в Мат. 16:8, когато учениците пропуснаха да запомнят чудната сила на Христос. Изглежда, че тази фраза описва тези, които не вземаха присърце утехата, която би трябвало да извлекат от присъствието, обещанията, силата и даденото от Христос (виж Евангелието от Матей от William Hendriksen).
Удивително е, че хора, които могат да се доверят на Бог за вечен живот, се борят да Му се доверят за утрешния ден? Ние бихме Му предали нашата душа, но се колебаем да Му предадем своите портфейли, професиите си, децата си или здравето си.
Поради нашата позиция (Матей 6:31-33)
“И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави”.
Трябва да помним, че Исус говореше на еврейски вярващи преди създаването на църквата. Царството, за което Исус говори, беше Месианското царство, което Той един ден ще установи на земята. Това царство е било обещано на народа на Израел и би било осветено, ако нацията би приела Исус като свой Месия – което те не направиха (Йоан 1:11). Така, заповедта да се търси Божието не е директно възложена върху вярващия днес; обаче, духът зад тази заповед е! Христос рисува контраст между тези, които търсят да живеят според волята и ученията на Бога и тези, които не търсят това. Тези, които не принадлежат на Него, които естествено търсят земни неща да изпълват живот им – накъде могат да се отправят?
Вместо това вярващите би трябвало да се фокусират върху по-високи неща – Божиите!
“Да търся” означава “да бъда погълнат в търсене на; постоянно и ревностно усилие да получа”. То е в сегашно време и затова означава постоянно търсене. Така че, цялостната водеща сила на живота ни би трябвало да бъде търсене на Бога, да Му отдадем приоритета, който е Негово право.
Сега за Божието обещание – Когато Го поставим на първо място в живота ни, ние пренасяме нашите товари от грижи на Него. Той се радва да посреща нашите нужди и затова, повече не трябва да се тревожим!
Разбира се, Господ не ни казва просто да седим и да не правим нищо, просто чакайки Господ да излее благословения над нас. В 2Солунци 3:10 откриваме, че ако не работим, тогава не би трябвало да очакваме да ядем. Притчи ни умолява да работим упорито и да планираме напред; и въпреки това Яков 4:13ff ни напомня, че нашите планове трябва да бъдат подчинени на Божиите поправки. Когато ние желаем да позволим на Бог да промени плановете ни, тревогата е елиминирана. За какво трябва да се тревожим, когато наистина поставяме нашите най-добри планове и усилия в ръцете на Бога?
Защото грижата има неправилен фокус (Матей 6:34)
“Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери”.
Тъй като грижата е тревога за бъдещето, тя никога не постига нищо стойностно. Тогава Господ ни казва, че вместо да фокусираме вниманието си върху утрешния ден, би трябвало да фокусираме вниманието си върху днешния.
Грижата е винаги тревога за бъдещето. Исус не ни съветва да чакаме до утрешния ден, за да се тревожим за него и т.н. Това, което Той казва е, че без значение какво правим, няма да можем да се справим с утрешните проблеми днес. Да бъдеш загрижен за бъдещето няма смислена цел. Отново, това не означава, че не трябва да планираме с молитва напред. Чрез Божията благодат много от утрешните проблеми може да бъдат избегнати или минимизирани чрез мъдри действия днес – но бъдещето не може да бъде подобрено с днешни тревоги!
“Беда” означава нещо, което е зло от човешка гледна точка. Това е термин, който веднъж е бил приложен унищожаване на реколта от градушка. Беда от такъв тип ще дойде ли в живота на християнина?
Разбира се, Бог гарантира това – но Той, също така, гарантира, че ние ще имаме благодатта, за да посрещнем тези трудности, “когато се случат”.
На никой от нас не е дадена благодат “днес”, за да решава “утрешните” проблеми. Никой не е “въоръжен” от Бога да се справя с трудностите на бъдещето. Така че, когато внасяме утрешните “какво, ако” в днешния ден, ние ставаме загрижени, защото не сме подготвени да живеем по този начин.
Загрижеността води до безплодие, защото тя ни парализира. Ние сме загрижени за днешния ден, за утрешния ден, за следващата седмица, и т.н; затова нямаме време да търсим Божиите неща.
Христос не те моли да спреш да бъдеш загрижен – вместо това Той ти казва да пренасочиш твоята грижа. Ти трябва да пренесеш твоите грижи, усилия, възбуда в днешния ден. Както казва Христос, ние трябва да се грижим за днешните проблеми; грижете се за нещата, с които трябва да се справите сега. Грижата за днешните проблеми не те разкъсва, защото ти можеш да се справиш с тях. Можеш да направиш нещо, защото те са тук; ти имаш работа с конкретна реалност (горното беше парафраза от “Какво да правим с грижата?”, стр. 10-12).
КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ ТРЕВОГАТА/ЗАГРИЖЕНОСТТА (фИЛ. 4:6-9)
Няма място в Писанието, където да намерим по-добра информация относно победата над тревогата, от четвъртата глава на Филипяните. В тази глава Павел ясно излага за нас един план в три стъпки:
Правилна молитва (Фил. 4:6,7)
“Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса”.
Тук ни е заповядано да спрем да се тревожим. За какво трябва да спрем да се тревожим? ЗА ВСИЧКО! Думата “нищо” е буквално “нито дори едно нещо”. Нищо означава нищо. Ние не трябва да се тревожим за децата си, професиите си, финансите си, или здравето си – НИЩО! Разбира се, лесно е да кажеш “спри да се тревожиш”, въпросът е “Как?” Първо трябва да направим разлика между загриженост и грижа или бреме/товар. Господ не иска да бъдем емоционални зомбита, които не се интересуват от нищо и никой. Всъщност, Павел използва същата тази дума във Фил. 2:20, за да опише, по препоръчителен начин, загрижеността на Тимотей за същата тази църква. Така че има реална разлика между загрижеността, която Бог забранява в живота ни и загрижеността, която Той желае да имаме. Каква е разликата? Вярвам, че разликата лежи в това какво тези неща правят за нас. Тревогата позволява проблеми и стрес да навлязат между нас и Божието сърце. Това е гледната точка, че някак си Бог е загубил контрол над ситуацията и ние не можем да Му се доверим. Легитимната загриженост ни довежда по-близо до Божието сърце и ни кара да се опрем и доверим на Него още повече. Загрижеността ни привлича при Бога, тревогата ни отделя от Него.
Когато става въпрос за лошото в тревогата не е случайно това, че Павел веднага започва да говори за молитвата. Ние никога няма истински да се научим как да се справяме с тревогата, докато не се научим да се молим. Ние се тревожим, защото разчитаме на себе си, на нашите ресурси и ум, обаче, молитвата прехвърля товара върху Бога.
ЗАКАКВО ДА СЕ ТРЕВОЖА?
Петър 5:7 “… Възложете всички ваши грижи на Него, защото Той се грижи за вас”.
Така че, ако трябва да победим тревогата, необходимо е да я заменим с молитва, но не просто коя да е молитва. Молитвите, които донасят Божия мир обединяват три елемента. Първият е поклонение. “Молитвата” говори за молитва адресирана към Бога като акт на поклонение. В акта на поклонение ние сваляме очи от себе си и вместо това се фокусираме върху Господа. В този момент много неща, за които може да сме се тревожили, не изглеждат дори близко толкова преодоляващи в светлината на величието на нашия Бог.
След това преминаваме към представянето на специфичните ни молби на Бога. Бог не иска запомнени молитви; Той желае молби от сърцето. Думата “молба” означава акта на молене за нещо. В контекста на тревогата Бог иска да представяме своите специфични грижи пред Него.
Накрая, трябва да направим всичко това с благодарност. Някой е казал, че молитва без благодарност е като птица без крила – тя няма да отиде много далеч. Ако вярваме в Писанието, можем да бъдем благодарни дори за проблемите си (Рим. 8:28 и Яков 1:2-5). Може да не оценим обстоятелствата, в които сме, но можем да вярваме, че Бог държи всички неща под контрол и че Той ще използва всичко, което ни се случва за добро. За тази сила можем винаги да бъдем благодарни.
Резултатът от този вид молитва е Божият мир (Фил. 4:7). Мирът е противоположното на тревогата; те не могат да съществуват заедно. Това е мир, който е описан по три начина: като идващ от Бога, неразбираем (отвъд нашата способност да го разберем) и като пазител на живота ни. Когато тревогата се промъкне, ние губим Божият мир. Загубата на мира е Божието предупреждение, че се придвижваме към царството на тревогата. Павел, обаче, не спира тук, той ни води към следващата стъпка…
Правилно мислене (Фил. 4:8)
“Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, - това зачитайте”.
Точно както заменяме тревогата с молитва, трябва да заменим тревожните си мисли с мислене, което удовлетворява Бога. Един от най-добрите начини да държим тревогата настрана е да се концентрираме върху позитивни библейски решения на житейските проблеми.
Павел не казва, че трябва да заровим глави в пясъка и да пренебрегнем всички неприятни неща около нас. От всички хора, вярващите, трябва да се занимават с реалността пред тях, но трябва да се занимаваме с нея, имайки “умът Христов” (1Кор. 2:16). Мисли, подобни на Христовите, се характеризират чрез следните описания: Те са истинни, почитаеми, правилни, чисти, чудесни, с добра репутация, отлични и достойни за хвала (Фил. 4:8). Едно добро изучаване на думите на тези описания, като се използва Vine’s Expository Dictionary, ще си заслужава времето на вярващия човек.
Правилно живеене (Фил. 4:9)
“Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас”.
Не е достатъчно да се молим за отлични неща и да мислим да отлични неща; ние трябва също така да желаем да живеем по отличен начин. Когато тревожни мисли, или обстоятелства, пресекат пътя ни, Бог очаква да ги представим пред Него в молитва; търсете библейско разрешение; и тогава излезте и работете върху проблема, където това е необходимо. Ние трябва да практикуваме този божествен начин на живот. Идеята тук е да развием модел и да го направим част от живота ни – да живеем тези истини.
Не е необходимо тревогата да разрушава живота ни. В Матей 6 Исус ни казва да не се тревожим за утрешния ден, т.е. не трябва да се разстройваме, поради мисълта, че нещо може да стане. Ние трябва да продължим да планираме относно бъдещето, но не и да ставаме загрижени и тревожни относно него. Единствения начин, по който такъв живот би бил възможен е чрез правилна молитва, правилно мислене и правилно живеене.
Jay Adams предполага, че когато трябва да се занимаваме с даден проблем, може да е от полза да напишем отговори на следните въпроси (пак там, стр. 27):
1. Какъв е моят проблем?
2. Какво Бог иска да направя по отношение на него (основано на библейски принципи)?
3. Кога, къде и как би трябвало да започна?
Много обещания са дадени в Божието Слово, за да ни насърчат да се доверяваме на Него и да не се страхуваме.
Ето списък на някои, взети само от Псалмите:
Псалм 27:1,13-14
Псалм 28:6-7
Псалм 46:1-2
Псалм 56:3-4
Псалм 86:7
Псалм 91:1-6, 11-12, 15
Псалм 112 (особено стих 7)
Псалм 119:114
Псалм 121
Псалм 139
(Също така трябва да се отбележи и Исая 41:10).
За много повече полезни препратки, просто вижте думите “доверие”, “вяра” и “грижа/грижовен” в добър конкорданс.
Southern View Chapel е независима библейска църква принадлежаща към IFCA и посветена на внимателно, систематично изложение на Божието Слово. “Служение “Мислете за тези неща” е издателската служба на Southern View Chapel. Тя се фокусира главно върху съвременни теологични въпроси, които стоят пред църквата.
Тази публикация е продукт на: Southern View Chapel
4500 South Second Street,
Springfield, IL 62703
phone: (217)529-1876
e-mail: svchapel@svchapel.org
Web site: www.svchapel.org
Topics: Uncategorized |